Тряс!
Тежката окована вpaтa беше избита и в старата библиотека нахълта отряд въоръжени мъже, следвани от… Орландо.
Йоланте замръзна на стълбата, хваната в крачка, с томовете в ръце.
— Здравей, сестро — хладно каза Орландо.
— Орландо, аз…
— Няма нужда от обяснения — прекъсна я Орландо. — Имаше шанса да застанеш до мен в Долния свят и не го направи. А сега видях всичко, което ми трябваше да видя.
Двама oт мъжете я cграбчиха грубо за ръцете.
Орландо застана пред нея и погали гладката й като порцелан буза.
— Толкова си красива, скъпа сестро — бавно каза той. — Толкова много, много красива.
И я зашлеви.
— Но не за дълго.
ТРЕТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
ВОДНИЯТ ГРАД И ЗАЛАТА НА ЗАПИСИТЕ
КАНАЛ ГРАНДЕ, ВЕНЕЦИЯ
ВЕНЕЦИЯ, ИТАЛИЯ
25 НОЕМВРИ, 04:45
Великият воден град Венеция лежеше притихнал в нощта.
Водите на Канал Гранде бяха спокойни.
Туристическите орди, които след няколко часа щяха да нахлуят в града, все още спяха дълбоко в хотелите си.
Гондолите и водните автобуси бяха завързани за кейовете си. Тук-там бръмчаха лодки на доставчици, но тъй като им беше забранено да плават по Канал Гранде, трябваше да си проправят път през града през по-малките странични канали.
Географски Венеция се намира в закътан залив в горния край на Адриатическо море. Канал Гранде се вие през града и по същество е неговият гръбнак, от който започват всички по-малки канали.
В северния край на града каналът достига до единствената връзка на Венеция с континента — много дълъг и абсолютно прав път, осигуряващ достъп на автомобили и влакове до града.
В южния край, до извисяващата се базилика "Сан Марко", изградена от червени тухли, каналът се разширява драматично до почти сто метра, осигурявайки достъп на по-големи плавателни съдове и гледки за безброй туристически снимки.
Исторически Венеция е безценно съкровище. С характерните места като площада "Сан Марко" и моста Риалто, с прочутите си исторически личности като Марко Поло и с превратната история на републиката като морска свръхсила и невероятните й способности да съществува на вода, Венеция е град, уникален в целия свят.
И на всичкото отгоре да не забравяме най-прочутия жител на Венеция — господинът, известен като Витрувиански човек.
Става въпрос за прочутата скица на Леонардо да Винчи, показваща пропорциите на човешката фигура, вписани едновременно в квадрат и кръг. Тя се пази в Галерия дел Академия, дълбоко във величествения стар музей, в хранилище с контрол на температурата и влажността, в което не проникват слънчеви лъчи. Скицата рядко може да се види. Предвид крехкото и състояние, безценната рисунка се показва на широката публика приблизително веднъж на десетилетие.
Но тя не е единственият документ, пазен в хранилищата на Академията. Защото монасите от малко известния орден, които се грижат за музея, от векове са запалени колекционери на всякакви мистериозни и тайни предмети.
Тази нощ, ако се вгледаше по-внимателно, човек можеше да види великолепна 36-метрова моторна яхта, хвърлила котва малко зад южния край на Канал Гранде.
Тя беше модерно чудовище — източена до екстремност, боядисана в металическо тъмнокафяво и златно и оборудвана с всеки мислим лукс, включително хидроплан на кърмата (боядисан в същите цветове като яхтата) и малка подводница под корпуса, също в тъмнокафяво и златно.
Суперяхтата се казваше „Беларус“ и беше трофейна играчка на руски олигарх, който още не беше открил, че му е открадната от кея на летния му дом на Адриатическо море.
А ако се вгледаше изключително внимателно в тъмната нощ, човек щеше да види малки вълнички, тръгващи от яхтата и продължаващи към Канал Гранде — издайническата следа на подводница.
Подводницата с форма на изтребител се движеше почти съвсем безшумно през черните води на Канал Гранде.
Построена от компанията "Дийп Флайт", тя беше персонална подводница „Супер Фалкон“. В нея имаше място за двама души, чиито глави надничаха от отделни прозрачни куполи, и беше горе-долу с дължината на два мотоциклета един зад друг. Имаше дълъг заострен нос и две къси крила, които й придаваха издължен аеродинамичен вид.