В света на свръхбогатите собственици на яхти хеликоптерите, хидропланите и скоростните катери бяха отживелица. Последната мода беше да имаш персонална подводница, пускана от търбуха на яхтата.
Като закоравял читател на списания за луксозни играчки (кoитo често можеха да се намерят в помещенията за почивка на пилоти в ексклузивните регионални летища, които посещаваше често), Скай Монстър бе казал на Джак за „Беларус“, за която знаеше, че е закотвена недалеч oт Венеция… и че си има своя собствена малка подводница.
Джак — лицето му беше осветено от слабата синкава светлина на уредите — управляваше малката подводница по Канал Гранде. Лили седеше на задната седалка и гледаше през купола.
Канал Гранде беше доста дълбок в южния си край — около десетина метра, но ставаше по-плитък в града и там дълбочината му достигаше около шест метра.
За щастие Галерия дел Академия се намираше само на няколкостотин метра навътре в канала и пътуването не им отне много време.
Когато стигнаха стария музей, Джак включи външните прожектори и подводният свят на Венеция оживя.
— Еха… — промълви Лили. — Това нещо не може да се види на обикновените обиколки с гондола.
Ако на повърхността днешната Венеция е безумна бъркотия от сгради, строени и престроявани една върху друга в продължение на повече от хиляда години, под водата безумието е още по-голямо.
Целият град е разположен върху 120 малки островчета и много от постройките не са издигнати на тях, а върху стълбове и колони, забити в дъното на лагуната.
Затова подводният свят на Венеция представлява мъглива плетеница от каменни подпори, разпадащи се основи и несигурни тухлени колони. Към основите на много от по-старите сгради има грубо закрепени стоманени поддържащи греди, които ги държат изправени. Общо казано, по-новите сгради стъпват солидно на дъното на лагуната, докато повечето от старите са на кокили.
— В миналото жителите на Венеция изхвърляли нощните си гърнета от прозорците в каналите — каза Джак, докато насочваше малката подводница под музея.
Издължената подводница плаваше през мътната вода между покритите с раковини колони, а лъчите на прожекторите й пронизваха мрака.
— Колко хигиенично — иронично отбеляза Лили.
— По-богатите обаче се отървавали от отпадъците си по по-дискретен начин. Техните сгради често имали груба форма на тоалетна, воден клозет в буквалния смисъл — помещение с дупка в пода, която се отваря направо към водата. Урината и екскрементите били изхвърляни през нея в морето.
— Направо да не повярваш, че Венеция е била развъдник на чума и други болести — каза Лили.
— Така е — съгласи се Джак.
После включи микрофона си и попита:
— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас?
Горе на повърхността на Канал Гранде, недалеч от площад „Сан Марко“, Алби и Скай Монстър стояха на мостика на суперяхтата „Беларус“.
Все още беше тъмно.
Силуетът на Венеция се очертаваше в нощта, притихнал като гроб.
Нямаше лодки и фериботи. Нищо не помръдваше.
Алби огледа небето с бинокъл.
Скай Монстър изглеждаше поуплашен.
— Алби, казвал ли съм ти, че мразя да съм на земята?
— Да, споменавал си го.
Скай Монстър вдигна бинтованата си ръка, ранена по време на Големите игри.
— Когато съм на земята, все ми се случват гадости като тази. Но поне когато си на суша, можеш да бягаш. Мисля, че във вода е още по-лошо…
— Алби, Скай Монстър, как са нещата при вас? — разнесе се гласът на Джак в слушалките им.
— Тук всичко е спокойно — отвърна Алби в микрофона си.
Джак водеше подводницата между старите тухлени подпори на Академията.
— Важното за нас — каза той на Лили, докато гледаше нагоре към тъмната основа на двореца, — е това, че Академията е не само много стара, но и представлява всъщност сбор от стари манастири и богаташки домове, долепени един за друг и образуващи музея. Един от тези манастири е принадлежал на ордена „Свети Павел“ и монасите му останали като уредници и чистачи… ето там!
Той посочи напред.
Лили проследи погледа му.
Над тях можеше да се види правоъгълник с вълнички — приличаше на врата в иначе черната долна страна на музея.
— Клозет — каза Джак.
И издигна подводницата.
Подводницата се издигна в тясно помещение с тухлени стени и прожекторите и го осветиха с ярките си сини лъчи.
Джак отвори купола и излезе. Лили го последва.