Но погледите им поразиха най-много Джак.
Пронизващи, убийствени.
Ръцете им бяха скрити в широките ръкави на дрехите. Нямаше начин да се разбере дали държат оръжия.
Дясната ръка на Джак се спусна над кобура, но той не извади пистолета. Засега.
Водачът на монасите пристъпи напред. Изглеждаше на четирийсет и няколко и имаше бледа лющеща се кожа. Будните му сини очи се стрелнаха за миг към ръката на Джак над оръжието.
Когато заговори, гласът му отекна в хранилището.
— Капитан Джак Уест-младши — спокойно рече той. — Петият воин, неочакван победител в Големите игри и разстроил царска система, управлявала тази планета пет хиляди години. Най-сетне свързвам името с конкретно лице. От доста време чуваме за делата ви — откриването на Пирамидиона на Голямата пирамида, разчитането на Шестте камъка на Рамзес. Поправете ме, ако греша, но сте били известен с прякор Ловеца на името на вида паяк, нали?
— Да — предпазливо отвърна Джак.
— Е, капитане, току-що попаднахте в паяжината на безкрайно по-опасни същества.
Водачът се усмихна. Наистина зловещо.
Двамата най-близки до него монаси извадиха ръце от ръкавите си. Държаха автоматични пистолети „Глок 19" c дълги пълнители за 33 патрона.
Погледът на Джак се закова в оръжията.
На автоматичен режим двата пистолета можеха да разкъсат него и Лили за не повече от три секунди.
Вече се радваше, че не е извадил пистолета си, и ceга не смееше да посегне към него.
Вместо това едва забележимо мръдна брадичка, включвайки микрофона на гърлото си.
На „Беларус" Алби и Скай Монстър чуха включването на радиостанцията на Джак.
— А това, предполагам, е оракулът — каза непознат глас. — Онази, която отгледахте като собствена дъщеря под името Лили.
— По дяволите. 3aгазили са — каза Алби на Скай Монстър.
После включи радиостанцията.
— Дръж се, Джак. Идваме. — Обърна се към Скай Монстър. — Да действаме.
Водачът на монасите гледаше Лили.
— Точно така — отвърна тя.
Монахът направи странна физиономия, сякаш го беше пронизала внезапна болка.
— Можете да ме наричате върховен брат Езекил. Поради липса на по-добра титла аз съм лидерът на нашето братство.
Той бавно закрачи напред-назад пред Джак и Лили.
— Ние сме много стар и изолиран орден в Католическата църква. Не сме самодоволни интелектуалци като Йезуитите. Нито лицемерно набожни като францисканците. Гласът ни не се чува. Живеем изолирани от света и си пазим мнението и кодекса си за себе си, поради което Църквата ни оставя на мира.
Докато говореше, лидерът опипваше медальона от бронз и стъкло на гърдите си.
Джак забеляза, че накитът всъщност представлява много малък пясъчен часовник, в чиято долна чаша имаше странен тъмносив прах.
— За онези, които знаят за нас, ние сме известни като Братството на свети Павел, тихи и скромни експерти по църковно изкуство и антики, посветени на доктрината на свети Павел и мълчаливи чистачи на тази институция — продължи лидерът.
Спря да крачи и погледът му стана суров.
— Но в по-подбраното общество на царския свят ние сме известни като ордена Омега. Нашето призвание, основният ни фокус, причината за съществуването ни е изучаването на събитието Омега, на края на всичко. Вие осквернихте нашата светая светих. Какво можете да кажете в свое оправдание?
— Ние търсим… — започна Лили.
— Млък! — сряза я Езекил, като почти изпищя в експлозивния си гняв.
Лили предпазливо отстъпи крачка назад.
Езекил се изправи и прошепна:
— "На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие".
Джак моментално разпозна цитата.
Беше от библията, от писанията на прословутия женомразец свети Павел, и внезапно "доктрината" на Братството на свети Павел му стана съвсем ясна.
Езекил отново вдигна очи.
— Женският глас е долно и отвратително нещо. Той е оскърбление за ушите ни. Нечестив. Сам Бог не е искал жените да говорят, защо тогава да ги слушаме? — Той изгледа сурово Лили. — Жената е била създадена на този свят да ражда деца на Човека или да му служи с пълно и безмълвно подчинение. Точно така се държат монахините тук. Аз не се обръщах към теб, млада госпожице. Освен това, ако говоря, можеш да приемеш, че не говоря на теб.
Очите на Лили се разшириха.
— Май някой е прекалил с изолирането си от света — промърмори Джак.
Брат Езекил го изгледа кръвнишки.