— Попитах: какво можете да кажете в свое оправдание?
Джак пое дълбоко дъх.
— Опитваме се да преодолеем Изпитанията и така да предотвратим събитието Омега. За целта търсим нещо, което споменава за Мистериите и така ни казва какво трябва да се направи в трите тайни града. Научихме за този отпечатък и дойдохме да го видим.
— Защо просто не ни попитахте дали можете да го погледнете?
— Казаха ни, че сте… — Джак се поколеба. — Че… изключително ревниво пазите съкровищата си.
На лицето на Езекил отново се появи тънка усмивка.
— Правилно са ви казали — рече той. — Убивали сме натрапници и за по-малко.
И кимна към статуята в цял ръст до Джак — онази на мъжа с ръце зад гърба и лице, обърнато в безмълвен писък към небето.
Отначало Джак не схвана.
После се вгледа по-внимателно в статуята и видя, че тя не е изваяна.
Не, сиво-черният камък приличаше на цимент, който е бил излят върху човек, докато ръцете му са били вързани отзад. После течният камък е засъхнал, приемайки формата му.
Вътре в каменната статуя имаше човек.
Монасите го бяха загробили в камъка. Ако не беше умрял по време на изливането, несъмнено смъртта му е била мъчителна вътре — от бавно задушаване или по-лошо, от глад.
И внезапно Джак разпозна сиво-черния камък.
Беше виждал този материал и преди в Долния свят, по време на Игрите. Същият „течен камък" беше използван за екзекутиране на заложниците на шампионите.
— Ще ни убиете ли? — попита той и преглътна.
— При нормални обстоятелства да, при това с огромно удоволствие — отвърна Езекил. — Но не и днес. За главите ви има обявена голяма награда. Когато разбраха, че идвате тук, Рицарите на Златната осмица ни се обадиха…
Кръвта на Джак се смрази.
— … и ни помолиха да ви задържим, докато дойдат.
В същия момент Лили и Джак чуха чудовищен рев някъде отгоре и вдигнаха погледи.
Беше звук на самолет — голям самолет, приближаващ ниско над Галерия дел Академия.
— Изглежда, са те — каза брат Езекил.
Утрото във Венеция още не беше настъпило и затова само малцина ранобудници го видяха.
А гледката си я биваше.
Голям военен самолет CL „Херкулес“ се носеше ниско над града от север, след което зави директно над долния край на Канал Гранде…
…и от отворената му задна рампа внезапно скочиха трима души.
Парашутите им разцъфнаха над канала и се понесоха бързо надолу по диагонал, право към Галерия дел Академия.
Самият самолет продължи още малко напред, след което отново се наклони, направи широк обратен завой и започна да се спуска за кацане право в устието на Канал Гранде.
Това не беше обикновен „Херкулес“. Буквите CL го означаваха като прочутата амфибийна версия на класическия военен самолет; този имаше извит корем и висящи oт крилете понтони, които му позволяваха да каца във вода и после да излита.
Един от малкото хора, видели невероятното спускане на самолета към Венеция, беше Алби, който стоеше на мостика на вече набиращата скорост „Беларус“.
— Иисусе Христе — промълви той, докато гледаше как тримата парашутисти се спускат бързо към Академията.
Руската суперяхта на Алби навлезе бързо в Канал Гранде, докато фигурите се носеха към музея пред него, а самолетът се спускаше към водната повърхност отзад.
Двата мощни двигателя на „Беларус“ оставяха гигантска диря, докато огромната яхта профучаваше покрай базиликата „Санта Мария дела Салуте“ и се насочваше към Академията, намираща се на триста метра по-нататък.
— Джак! — извика Алби в микрофона си. — Трима парашутисти се спускат към теб. Ще пристигнат след около три минути.
Докато Скай Монстър управляваше, Алби продължаваше да следи небето.
Пред тях тримата парашутисти се приземиха на площада пред Галерия дел Академия.
Отзад изсветляващото небе беше запълнено от сянката на приближаващия амфибиен „Херкулес”.
— По-бързо, Скай Монстър! — надвика Алби виещия вятър. — По-бързо!
Самолетът се приводни в Канал Гранде точно между кулата на „Сан Марко” и базиликата „Санта Мария” и само на стотина метра зад суперяхтата на Скай Монстър и Алби.
След това продължи направо в самия Kaнaл Гранде, като краищата на крилете му едва не докосваха многоцветните сгради от двете страни на широкия воден път.
Двете превозни средства — мегаяхтата и хидропланът — вдигнаха вълни, които се разбиваха в основите на сградите покрай канала. Подобни вълни, ако бяха вдигнати от други съдове, щяха да доведат на собствениците им солени глоби.