Алби и Лили скочиха от отворения прозорец в тясна калдъръмена уличка, която минаваше покрай Галерия дел Академия. Слабите улични лампи осветяваха алеята с болезнено жълта светлина.
В единия край на уличката беше Канал Гранде, а в другия имаше лабиринт от подобни алеи.
— Самолетът им е в Канал Гранде — каза Алби. — Трябва да изчезнем в уличките…
— Не мърдайте — каза черна фигура, която се появи от странична уличка, пълна с кофи за боклук. Мъжът беше насочил към тях автомат МР-9.
Третият парашутист от Златната осмица.
— Имате късмет, че ни е наредено да ви заловим живи, лайна такива — каза парашутистът със силен френски акцент. — Ръцете така, че да ги виждам.
Победени, Алби и Лили сложиха ръце на главите си.
— За кого работите? — остро попита Лили.
— За цар. Цар, който изпитва изгаряща ярост към теб и баща ти, макар че него можем да му го занесем мъртъв. — Парашутистът посочи с автомата си към Канал Гранде. — Мърдайте. Натам…
Фрас. Парашутистът беше цапардосан отзад — с тръба — от някой друг, дебнещ в тъмната уличка.
Скай Монстър излезе от сенките.
— Ето затова мразя да съм на земята — каза той и включи радиостанцията си. — Джак, хлапетата са с мен. Намираме се на южната страна на Академията. Как да се разкараме оттук?
— С хидроплана на руснака — отвърна гласът на Джак в слушалката му.
— Онзи на кърмата на „Беларус“ ли? Беше на яхтата, обаче самолетът я взе на таран.
— Аз съм на покрива на музея и го виждам. Още е в играта, което означава, че и ние сме.
Скрити зад ъгъла на музея, Скай Монстър, Алби и Лили надникнаха през малкия площад пред Галерия дел Академия.
На слабата утринна светлина виждаха гигантския хидроплан, спрял до кея върху останките на „Беларус“.
Суперяхтата беше разцепена на две от колосалната му тежест.
Двете и парчета сега лежаха на дъното на Канал Гранде, но тъй като тук той бе дълбок само шест метра, главната палуба на "Беларус", която се издигаше също на толкова над ватерлинията, сега беше на нивото на водата, а хидропланът все още беше завързан за кърмата.
Въпреки ужасните поразии наоколо самолетът беше останал абсолютно непокътнат — тялото му в тъмнокафяво и златно блестеше като в деня, в който са го боядисали.
— Ха — каза Скай Монстър, когато го видя. — Направо да не повярва човек.
Полицейски сирени пронизаха тишината.
Четири сини патрулни катера с надпис POLIZIA на бордовете и мигащи светлини се носеха по канала — по два от всеки край — към шантавата гледка на гигантския "Херкулес", яхнал направената на пух и прах суперяхта.
Рицарите на Златната осмица не се виждаха никакви.
Джак, виждам хидроплана! — каза Скай Монстър в микрофона.
— Тръгвайте. Ще ви прикривам — отвърна гласът на Джак.
Скай Монстър, Алби и Лили изскочиха от скривалището си и се втурнаха през площада.
В същото време един рицар се появи на прозореца на пилотската кабина на „Херкулеса" — несъмнено пилотът, който беше останал в самолета, докато останалите бяха влезли вътре — и насочи пистолет към тях… точно когато от фюзелажа около него изригнаха искри oт куршуми, изстреляни от Джак от покрива на Академията.
Пилотът се скри в кабината, а Скай Монстър, Алби и Лили изтичаха покрай него и скочиха от кея на палубата на „Беларус“.
Бързо oтвързаха хидроплана на суперяхтата и се качиха в него.
Скай Монстър мълчаливо се възхити на уредите за управление на малкия самолет. Машината беше едномоторен „Пайпър РА-18 15 °Cупер Клуб“ — класически малък лек самолет на два дълги понтона, оборудван с всички екстри и на пръв поглед чисто нов. По уредите за управление нямаше нито едно петънце. Дори миришеше на нова кола.
Секунди по-късно витлото на носа се завъртя и самолетът се понесе напред.
Скай Монстър отдалечи хидроплана от останките на яхтата, като се промуши между големия самолет и моста пред Академията.
Но пилотът на „Херкулес"-а нямаше намерение да ги оставя да си отидат просто така.
Мощните двигатели оживяха и напълно игнорирайки приближаващите полицейски катери и сънените хора, които отваряха прозорците си, за да видят каква е тази врява, гигантският „Херкулес“ се задвижи.
С боботещи двигатели той потегли назад, като освободи с трясък грамадното си туловище oт останките на „Беларус“.
После започна бавно да се завърта странично в Канал Гранде, като носът му следваше движението на малкия „Пайпър“.
— Джак! Къде си! — извика Скай Монстър в микрофона.