Алби поведе рисковано самолета, като се промушваше между лодките и гондолите. Над канала стърчаха какви ли не неща — первази на прозорци със саксии по тях, улични лампи и табели от ковано желязо. В опит да избяга от преследвача им Алби мина право през един перваз, като го направи на прах.
Но всичко това бе безполезно. Полицейският катер бе построен специално за подобни неща — той бе по-бърз и по-пъргав от съсипания „Пайпър” и го настигаше.
В Канал Гранде, без изобщо да се смущава от светлините в домовете и хотелите, гигантският „Херкулес“ отново се завъртя.
Беше навлязъл толкова навътре в града, колкото можеше.
Но това не се отнасяше за щурмовите хеликоптери.
Те прелетяха с рев над самолета и продължиха с включени прожектори над лабиринта канали, в който се беше скрил малкият „Пайпър“.
Полицейският катер следваше плътно хидроплана, сякаш бе залепен за опашката му.
На покрива на самолета, между издигащите се отляво и отдясно стени, Джак прецени ситуацията.
— Алби, Лили! — извика той в микрофона си. — Трябва да се махнем от Венеция или да изчезнем в нея, докато е още тъмно, и да закърпим Скай Монстър. Което означава, че трябва да се отървем от този задник или поне…
Той млъкна.
— Или поне какво, татко? — попита Лили.
Джак чу оглушителния трясък на ротори над главата си и видя сенките на двата щурмови хеликоптера над покривите — претърсваха каналите с прожекторите си.
Това определи действията му.
— Или поне да му вземем катера — каза той.
И го направи.
Без изобщо да се замисля, Джак приклекна, направи четири бързи крачки по покрива на самолета и се хвърли от опашката му към полицейския катер, който ги преследваше плътно в тесния канал.
Джак сякаш увисна за миг във въздуха, след което се стовари по гръб върху предното стъкло на полицейския катер.
Стъклото беше предпазно и вместо да се пръсне, се покри с паяжина от пукнатини и подейства като мрежа, която го улови идеално.
Рицарят в катера едва ли можеше да е по-шокиран.
Джак се метна над стъклото, подхвана го и го просна на пода, като в същото време изби оръжието му.
Катерът продължаваше на пълна скорост в тесния канал, като остъргваше каменните му стени.
Рицарят се оказа корав кучи син и се опита да изрита Джак, но той се извъртя, грабна го за реверите и го надигна…
…точно когато откритият катер профуча под един мост над канала и рицарят се блъсна в него и изчезна от поглед.
И изведнъж катерът се оказа във владение на Джак.
— Алби! — извика той в микрофона. — Намали! Ще приближа. Всички на лодката.
— Разбрано, Джак.
Секунди по-късно, все още скрит от хеликоптерите от високите стени на канала, Джак изравни катера с очукания "Пайпър".
Двете машини продължаваха да се движат, вече по-бавно, една до друга в канала.
Лили отвори страничната врата на хидроплана, скочи пъргаво в полицейския катер и каза на Алби:
— Дай го насам.
Алби тромаво избута ранения Скай Монстър през вратата в очакващите ръце на Джак и Лили.
Скай Монстър изстена.
— Как си, приятел? — попита Джак, докато го подхващаше и гледаше кръвта по лявото му рамо.
— Мразя… да съм на земята… — измърмори Скай Монстър.
Джак и Лили внимателно го сложиха да седне на задната седалка на катера.
После Джак се обърна към Алби, който все още беше в самолета, и протегна ръка.
— Добре, Алби, идвай…
Ослепителен лъч проряза пространството между тях, последван от залп трасиращи куршуми.
Идваше иззад тях; куршумите начертаха нажежена до бяло линия по дължината на тесния канал, забиваха се във водата и вдигаха пръски — линия, която мина право между хидроплана и полицейския катер и едва не преряза протегнатата ръка на Джак.
Двамата с Алби отскочиха назад. В полицейския катер Лили се хвърли върху Скай Монстър, за да го защити с тялото си.
Единият от вражеските хеликоптери ги беше забелязал и се беше спуснал в малко кръстовище на стотина метра зад тях — единственото пространство, което беше достатъчно широко, за да го побере.
Сега висеше на малко повече от метър над водата с ревящи ротори, а монтираната на носа му картечница бълваше унищожителен огън.
После хеликоптерът насочи стрелбата си към понтоните на хидроплана, откъсна ги и корпусът на самолета се разтресе и падна с плясък по корем във водата.
Алби, който все още се намираше в „Пайпър“-а, беше запратен настрани и за негов ужас очуканият малък хидроплан, който вече освен криле нямаше и понтони, започна да потъва в канала, докато полицейският катер на Джак продължаваше да се носи напред по течението.