Джак и Лили вдигнаха глави и видяха „Пайпър“-а неподвижен във водата на десет метра зад тях.
Джак скочи на мястото на водача.
— Трябва да се върнем при него…
Нов залп накара водата около катера да кипне и надупчи капака му.
Вторият хеликоптер, несъмнено извикан от първия, беше увиснал на следващото кръстовище на стотина метра пред тях.
Бяха открити за огъня и заклещени в капан между двете машини.
— Джак! — гръмна гласът на Алби в слушалката му. — Махайте се оттук! Казаха, че трябва да ме заловят жив, но ще те убият, ако останеш! Тръгвай!
Джак и Лили се спогледаха. Джак не искаше да го прави, но знаеше, че това е правилният избор.
Лили кимна.
— Трябва да се махаме.
Джак даде газ и насочи полицейския катер в малък напречен канал, извън линията на огъня.
— Дръж се, Алби — каза той. — Ще те намерим.
Минаха през няколко тесни канала, преди да стигнат до някакъв покрит кей, където с помощта на Лили Джак свали Скай Монстър на сушата; минаха през някакви дворове и покрай една църква и изчезнаха в лабиринта от алеи на Венеция, докато не стигнаха до един изоставен занемарен хотел, който можеше да им послужи като скривалище.
След като влязоха в рушащия се хотел, останалият без дъх Джак рухна на пода.
— Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му!
В страничния канал, запречен от двата хеликоптера, Алби се покатери върху вече почти напълно потъналия „Пайпър“.
Нямаше къде да иде — стените от двете му страни бяха отвесни, а следващият мост бе прекалено далече.
Втори катер на венецианската полиция бавно приближи неподвижния самолет.
В него беше Йегер Айнс и двама от рицарите му, облечени в черните си бойни екипи. По бордовете на катера имаше кръв.
Когато видя стоящия върху останките от самолета Алби, Айнс се усмихна.
— Здрасти, Албърт. Не се бой, капитан Усет и осиновената му дъщеря скоро ще бъдат при теб. Видях слабостта му и възнамерявам да я използвам. Междувременно, ти ще дойдеш с нас. Един човек много иска да си поговори с теб.
Малко по-късно, докато първите лъчи на слънцето осветяваха Венеция, „Херкулес“-ът излетя от южния край на Канал Гранде и се издигна в небето, оставяйки след себе си смърт и унищожение и понесъл Алби Калвин в търбуха си.
Джак го гледаше как се отдалечава от най-горния балкон на изоставения хотел в плетеницата на западната част на града.
Лили стоеше до него и също гледаше разтревожено отнасящия Алби самолет.
Зад тях Скай Монстър лежеше със затворени очи на ръждясало старо легло. Лявото му рамо беше бинтовано.
Джак се взираше напрегнато в отдалечаващия се самолет.
— Рицарите на Златната осмица — мрачно каза той. — Ако искаме да спасим Алби, трябва да открием къде е базата им.
— Как ще го направим? — попита Лили.
Джак се обърна към нея.
— Майка ми беше права. Не ни достига информация. Трябва ни помощ. Някой, който познава в детайли царския свят. Трябва ни Йоланте. Да се надяваме, че майка ми и Зоуи са я открили.
СЕЙНТ МАЙКЪЛС МАУНТ
КОРНУОЛ, АНГЛИЯ
МАУНТС БЕЙ
КОРНУОЛ, АНГЛИЯ
25 НОЕМВРИ, 09:00
След като пристигнаха във Великобритания от Ню Йорк, Зоуи и Мей бяха взели нощния влак от Лондон, за да стигнат дотук.
Известен като Ландс Енд, Корнуол се намира в самия край на Англия, в отдалечения и югоизточен ъгъл. Районът е дом на няколко исторически места, сред които Сейнт Айвс, Пензанс и, както се оказва, Кралския архив.
3aгадъчното съобщение на Йоланте ги беше довело тук.
Джак се беше досетил.
— „Познавам английските крале и цитирам битки исторически от Маратон до Ватерлоо" — бе казал той на Мей, преди да се разделят. — Това е от мюзикъла на Гилбърт и Съливан „Пиратите от Пензанс“. Йоланте ни насочва към Пензанс и историческия замък там.
— О! Сейнт Майкълс Маунт… — беше отвърнала тя и в гласа и се долови страхопочитание.
Сейнт Майкълс Маунт е един от двата поразителни острова, посветени на архангел Михаил, които са разположени на противоположните страни на Ламанша; намира се непосредствено до брега на Корнуол, докато във Франция човек може да намери близнака му Мон Сен Мишел.