И двата острова са свързани със сушата с пътеки, които се озовават под вода по време на прилив. И на върховете им има впечатляващи средновековни постройки; на френския остров се издига прочута катедрала на множество нива и с много кули, която прилича на нещо, взето от „Властелинът на пръстените“.
От друга страна, Сейнт Майкълс Маунт е далеч по-английски.
На него няма да намерите приказни островърхи кули. Вместо това той носи на гърба си як четвъртит замък, който се издига там от осемстотин години и през повечето време е бил собственост на една и съща аристократична фамилия — Сейнт Обин. Могъщите му стени са светлосиви, почти бели.
Стар, загадъчен и притежаван от фамилия с най-чиста синя кръв, той беше идеален кандидат за мястото, на което да работи Йоланте — Кралския архив.
Зоуи и Мей стояха на брега на Маунтс Бей, загледани в Сейнт Майкълс Маунт.
Водещата до него каменна пътека се извиваше на няколкостотин метра. Островът имаше кей и малко село в ниското, след което приятна гора, която се катереше по стръмните склонове, а над всичко това гордо се издигаше самият замък.
— Страхотно, нали? — каза младият риж мъж, който стоеше до тях. — Най-доброто място, на което да избягаш при зомби апокалипсис, ако искате скромното ми мнение. Много е подходящ за отбрана — отвесни стени и скали, а провлакът се залива по време на прилив, стига, разбира се, зомбитата да не могат да дишат под вода.
— Благодаря, Джулиъс — каза Зоуи. — Винаги знаеш как най-добре да сведеш нещо до зомби апокалипсис.
Джулиъс Адамсън й се усмихна лъчезарно.
Беше ги посрещнал в Гетуик предишната вечер и бе взел нощния влак с тях. Днес беше облякъл суичър с R2-D2 и червена тениска с надпис USCSS NOSTROMO (нито Зоуи, нито Мей схванаха препратката към филма). Братът му близнак Лаклан не беше в състояние да дойде с тях — имаше семейни задължения в Лондон.
Зоуи и Мей пък бяха облечени в по-обикновени за английски туристи дрехи — джинси и спортна блуза "Уест Хам" за Зоуи и широкопола сламена шапка, блуза на цветя и сандали за Мей.
Присламчиха се към шумна група утринни туристи и ги последваха по провлака.
— Островът е бил собственост на Църквата, преди Короната да го отнеме — каза Джулиъс. — Под замъка има зловещи руини на манастир. Той бил обитаван от същите монаси, които държат Мон Сен Мишел от другата страна на Ламанша. Не бих се изненадал, ако и на двата острова има кралски архиви.
— Знаех си, че не сме те взели напразно — каза Зоуи.
— А знаете ли, че преди монасите на върха на острова е имало каменен кръг на езическа религия? — каза Мей. — Друиди, сред които и един загадъчен жрец, известен като Мерлин.
— Това не ми беше известно, мадам Мериуедър — каза Джулиъс. — Какво ще кажете да дойдете с компанията ми в пъба в четвъртък вечерта? Ще ни бъдете полезна.
Стигнаха до острова.
Той се издигаше пред тях, сякаш се рееше в безоблачното утринно небе.
Платиха входната такса и продължиха по виещата се пътека нагоре към замъка.
Бяха по средата на пътя, когато изведнъж от дясната им страна се разнесе трясък на хеликоптер.
Забързаха към една площадка до пътеката и погледнаха надолу към тревистата поляна. Британски военен хеликоптер бе кацнал в основата на отвесните скали, над които се издигаше замъкът.
В подножието на скалите имаше бункер от Втората световна война и за тяхна изненада от него излязоха четири фигури и се насочиха право към хеликоптера — трима мъже и една жена.
Мъжът отпред беше висок и рус, облечен аристократично — с ловно сако от туид и панталони за езда. Вторият беше по-нисък, с черна коса и тънък мустак, с черен костюм със свещеническа якичка. Третият приличаше на тлъст пакистанец с риза на Томи Бахама и няколко златни верижки на врата.
Жената бе по-млада, на около двайсет и пет и много красива, с кестенява коса и бледа кожа. Тя също беше облечена за езда — сако от туид, тесни панталони и ботуши до коленете. Вървеше с високо вирнат нос. Зоуи се зачуди коя ли е.
Тя щракна няколко снимки с мобилния си телефон.
Веднага щом четиримата се качиха в големия хеликоптер, той се откъсна от земята и се отдалечи, набирайки височина.
Зоуи погледна Мей.
— Познаваш ли ги?
— Познавам тримата мъже — каза Мей. — Орландо Комптън-Джоунс, кардинал Рикардо Мендоса и Съни Малик. Не знам коя е жената. Това е много лошо. Изпревариха ни.
Щом хеликоптерът се скри от поглед, тримата „туристи" се спуснаха до бетонния бункер в подножието на скалите и след като се увериха, че никой не ги гледа, се шмугнаха в него.