Вътре беше празно и мухлясало, стените бяха покрити с прахоляк и графити.
— Хубав нюанс — отбеляза Джулиъс, докато оглеждаше графитите. — Определено подчертават впечатлението, че е изоставен.
В дъното на тъмния бункер имаше килия с решетка, заключена с катинар.
Зоуи се справи с ключалката и катинарът падна на земята.
Влязоха в килията и веднага откриха капак на шахта в пода.
Зоуи го отвори… и видя стари каменни стъпала, водещи надолу в мрака.
Тя извади затъкнатия в джинсите си пистолет. Оръжието имаше малко фенерче, закрепено за цевта. Зоуи го включи.
— Какво ще кажете?
Вдигна оръжието и пристъпи първа в мрака.
Стъпалата ги отведоха в дълъг хоризонтален тунел, който навлизаше в планината под замъка.
Стените му бяха от плътен камък, а самият тунел беше широк колкото да мине един човек. Продължаваше право напред и се губеше в мрака — лъчът на фенерчето не достигаше края му.
След още две железни решетки, заключени с по-модерни катинари, които отнеха на Зоуи малко повече време, стигнаха до тясно спирално стълбище, водещо нагоре.
Стълбището свършваше с вход, заграден с най-голямата решетка, която им се беше изпречвала досега.
Някъде от другата страна се разнесе болезнен писък, който ги накара да подскочат.
Те пристъпиха предпазливо към решетката.
Зоуи надникна през нея и ахна:
— Господи…
Джулиъс и Мей застанаха до нея и видяха страховитата гледка.
— Иисусе Христе… — промълви Джулиъс.
— Ох, това вече е смахнато — каза Мей.
През пръчките на решетката се виждаше истинска средновековна тъмница — каменни стени и клетки, вериги и окървавени дръвници, диби и други устройства за изтезания, всички осветени не от горящи факли, а от рязката бяла светлина на флуоресцентни лампи, които правеха гледката още по-страховита, ако това изобщо беше възможно.
И насред всичко това, с оковани ръце и крака за ужасен на вид дървен стол, окървавена и пребита, с клюмнала глава, седеше Йоланте.
Зоуи се взираше с ужас в Йоланте през решетката.
Въпреки сложната им история с Йоланте гледката я разтърси до мозъка на костите.
Някога красивата и самоуверена Йоланте, модерна принцеса със съвършена кожа и бляскава кестенява коса, сега приличаше на жалък човешки отпадък.
Главата и беше обръсната.
Лицето и бе цялото в драскотини и синини. Едното и око беше така подуто, че бе затворено. Устните и бяха сцепени. Засъхнала кръв образуваше дебела коричка по брадичката и.
Но това не беше най-лошото.
Носът й беше най-лошото.
Орландо му беше сложил халка.
Дебела месингова халка като онези, които слагат на биковете. Тя беше продупчила хрущяла, който разделя ноздрите.
С обръснатата глава и голямата халка на носа елегантната някога принцеса приличаше на някакъв смахнат готически пънк рокер. Липсваха й само татуировките.
Някъде изскърцаха ръждиви панти и в тъмницата отекнаха тежки стъпки откъм стълбището директно срещу решетката, при която стоеше Зоуи.
В полезрението й се появи тлъст плешив мъж с изцапана с кръв кожена престилка и застана срещу Йоланте.
В едната си ръка държеше нещо като пистолет.
— Намерих го! — каза той доволно на Йоланте.
Тя не вдигна очи.
Той я зашлеви и здравото й око се отвори, кървясало и с непокорен блясък в него.
— Хайде, хайде — каза дебелакът с престилката. — Аз само изпълнявам заповеди, госпожичке. Обвинявай брат си за това. Той поиска да страдаш. На мен просто ми харесва да причинявам болка. Наречи го служебни облаги. Обичам да чувам женски писъци.
И отново вдигна устройството така, че Йоланте да го види.
— Както казах, намерих го. Пистолета за татуировки. Не съм го използвал от много време. Брат ти ми каза, че иска да си спомняш за предателството си всеки път, когато се погледнеш в огледалото.
Мъжът включи пистолета и той забръмча заплашително.
Йоланте — с подуто лице и бръсната глава се залепи за високата облегалка на дървения стол и задиша тежко. Но нямаше къде да избяга.
Мъчителят и се наведе към нея.
— Стой мирна и няма…
— Не мърдай, задник такъв — каза Зоуи зад него.
Йоланте рязко завъртя глава, когато чу гласа и.
Палачът й също се обърна, вдигнал пистолета за татуировки нагоре. Беше повече изненадан, отколкото стреснат.
Никой от двамата не беше чул как Зоуи отваря решетката и влиза в тъмницата.