— А ти пък коя си? — попита палачът и на лицето му заигра неуверена усмивка.
Бам!
Зоуи го застреля в лицето.
Дебелакът падна на пода с писък, като дращеше окървавеното си лице.
Зоуи го прекрачи и стреля още два пъти в тила му. Тялото му се отпусна неподвижно.
— Никакви разговори с теб, лайняна глава такава — каза тя. — Просто умри.
Йоланте впери поглед в Зоуи. Изглеждаше замаяна, всъщност направо в шок.
Мей и Джулиъс бързо освободиха ръцете и краката й от оковите.
След няколко часа Джак се обади от Венеция.
— Намерихте ли Йоланте?
— Да — отвърна Зоуи, — но е много зле, Джак. Орландо я е измъчвал. Ще е извън строя известно време. Как мина във Венеция?
— Зле. Видяхме цялата плоча в Академията. Смятаме, че Орландо тръгва прекалено прибързано към първия град. А после дойдоха онези Рицари на Златната осмица и хванаха Алби. Йоланте ни трябва да ни каже някои неща, включително и къде е базата им, така че да го спасим. В Лондон ли сте?
— Да.
— Останете там. Идваме при вас.
ШЕСТА ЧАСТ
МОМИЧЕТО, НАРЕЧЕНО ЛИЛИ
СТАНФОРДСКИ УНИВЕРСИТЕТ
КАЛИФОРНИЯ, САЩ
ДВА МЕСЕЦА ПО-РАНО
Два месеца преди да бъде отвлечен и принуден да участва в Големите игри, Джак напусна леговището си в Австралийската пустиня, за да посети Лили в Станфорд.
Именно по време на това пътуване се запозна с Дион Десакс.
Дион.
По това време Дион беше излизал няколко пъти с Лили. Разбира се, тогава Лили нямаше абсолютно никаква представа за Четирите царства, както и за факта, че Дион е син и наследник на Хадес, царя на Долния свят.
Колко много можеха да се променят нещата за два месеца.
Освен че едва не се бе оженил за Лили — в абсолютно царска сватба — и я бе заплашвал със садистичен живот след това, Дион беше държал нажежен до червено ръжен на сантиметри oт носа на Алби, а по-късно, по време на хаоса на Големите игри, беше насочил оръжие към безпомощния Джак.
Бесният Дион щеше да дръпне спусъка, но в последния момент се появи Алби и го застреля в тила.
Но преди всичко това, когато в света още имаше някаква логика, пътуването на Джак до Станфорд беше страхотно.
Лили с огромно удоволствие го разведе из кампуса, запозна го с приятелите си и дори го заведе на мач на „Джайънтс" в близкия Сан Франциско.
Но най-вече й харесваше, че може да прекара известно време с него.
Една вечер, докато хапваха в една пицария в Сан Хосе, Лили го попита:
— Татко, какво мислиш за Алби?
— В какъв смисъл? — попита заинтригуваният и малко изненадан Джак. Това стана горе-долу по времето, когато Лили го бе запознала с Дион и го беше обявила за „приятел“.
— Като… ами… повече от приятел?
Джак се усмихна. Нямаше представа, че Лили би си помислила за Алби по този начин, и това му хареса. Освен това не знаеше, че Дион има конкуренция, и това вече наистина му хареса.
— Хлапе, много родители си казват тежката дума с кого да излизат децата им, но за мен това си е изцяло твоя работа. Ще кажа само едно — излизай с мъж, не с момче.
— Но какво прави от момчето мъж? — попита Лили.
— Загубата на невинност — просто и твърдо отвърна Джак. — Моментът, когато откриваш, че светът невинаги е твой приятел, че лоши неща се случват на добри хора, че хората умират. Познавам Алби, откакто беше на дванайсет. Неговият баща не го подкрепяше, макар че беше смотан слабак, но въпреки това Алби продължи с ученето си и сега е един от най-умните хора, които познавам. Светът не беше негов приятел, но той продължи да държи на своето. Алби е чудесен млад мъж.
„Освен това е верен докрай и би се изпречил пред автобус заради теб, мила“ — помисли си още Джак, но не го каза. Тя сама трябваше да го разбере.
След няколко дни Алби също дойде от Ел Ей да погостува на Джак и Лили. Веднъж тримата вечеряха в един изтънчен мексикански ресторант — „Сиксто Кантина“. Разговаряха за много неща — за заниманията на Лили с езици в Станфорд, за проучванията на Алби по история в Университета на Южна Калифорния и по астрофизика в Калтек, за предишните им мисии и за променящия се свят.
Лили се оплака от една тема, по която работеше — по лингвистика на коренните жители на Южна Америка. Изобщо не й харесваше, но трябваше да я направи, защото след като я приключеше, щеше да покрие изискванията за дипломирането си.