— Не. Само четирима. „Робски цар" е име, с което някои в благородните кръгове описват един много опасен царски служител. — Хадес се загледа за момент в нищото. — Мислех си, че ще имам повече време. Действат бързо. Двама царе бяха убити по време на хаоса на Игрите, но фамилиите им очевидно са реагирали бързо и са издигнали наследниците им на тяхно място.
Огледа събралите се.
— И сега останалите трима царе са се обърнали срещу мен. Обезглавен съм. Отнемат ми короната. Титлата, трона, земите, цялото ми царство.
— Защо?
— Формално, защото при Игрите не беше обявен цар на царете — отвърна Хадес. — Това беше мой вменен дълг и аз не го изпълних. Не толкова формално, вероятно защото не успях да попреча на теб да нарушиш Върховната церемония, на която Орландо трябваше да бъде обявен за цар на царете. И после избягах с теб.
— А кой е този Робски цар?
Хадес поклати глава.
— Всяка система трябва да си има полицай, Джак. Някой, който налага закона. Четирите царства не правят изключение. Когато някой наруши правилата — от опит за убийство до обикновена кражба, — трябва да бъде наказан. В задкулисния свят на Четирите царства въпросният индивид е главен полицай и главен тъмничар едновременно. Официално е известен като управител на Царския затвор в Ереб. През хилядолетията различните управители са използвали роби за надзиратели в Ереб, поради което започнали да наричат неофициално заемащия поста Робски цар.
— И сега заповедите му са да ни издири и арестува, така ли? — попита Джак.
— Да. И като се има предвид с какви ресурси разполага, той е много добре подготвен за тази задача. — Хадес стисна устни. — Капитане, навлизаме в много опасна нова фаза в историята на света. Събитието Омега наближава. Върховната сингуларност, моменталният срив на вселената, когато стигне крайната точка на разширяването си. Краят на всички неща. И тъй като на Игрите не успяха да разкрият Мистериите на Орландо и да го провъзгласят за цар на царете, светът се е озовал в едно много опасно междуцарствие.
— Не разбирам — каза Зоуи.
— Големите игри имат една първостепенна цел — каза Хадес. — Да изберат „цар на царете", императора на света или Алфата, както се казва в някои текстове. Наградата за спечелилия цар за това, че е подкрепил успешния шампион, е двойна. Първо, той бива обявен за цар на царете и второ, получава Мистериите, свещеното изключително древно познание, което да ни преведе през двете изпитания, чието преодоляване предотвратява събитието Омега.
— Тоест колапса на вселената — уточни Зоуи.
— Да — потвърди Хадес.
— Сериозен цар… — тихо каза Алби.
— След Игрите трябваше да стане следното — продължи Хадес. — След като Джак спечели, неговият цар спонсор Орландо трябваше да влезе в черния обелиск в храма над Долния свят и да получи Мистериите. Тъй като не искаше Орландо да придобива такава мощ, Джак му попречи и Орландо не получи Мистериите и не стана цар на царете. Сега титлата е спорна. За да предотвратим събитието Омега, сега трябва да открием Мистериите по някакъв друг начин.
— И с тях да преодолеем двете изпитания — каза Алби.
— Да.
— И какви са тези изпитания?
— Двете изпитания са известни като Изпитанието на градовете и Изпитанието на планините — отвърна Халос.
— Чакайте — намеси се Зоуи. — Какво точно представляват Мистериите? Някакви насоки? Заповеди?
— Информация — отвърна Мей. — Инструкции. Древна информация и инструкции. През годините проучване на Царствата съм попадала само на отделни споменавания за Мистериите, фрагменти в най-добрия случай. Доколкото мога да кажа, има пет или шест Мистерии. Серия директиви или инструкции, които водят през двете изпитания и така предотвратяват събитието Омега.
Тя погледна Хадес и той кимна и каза:
— Точно така.
— Знае ли някой какво представляват Мистериите? — попита Лили.
— Не напълно — отвърна Хадес. — Това знание е привилегия на царя, чийто шампион е спечелил Игрите. Но все пак Мистериите са информация, а до всяка информация може да се стигне по различни начини. През вековете мнозина са се опитвали да открият естеството на Мистериите. Царски историци, последователи на Католическата църква, дори някои видни членове на Невидимия колеж. Но в крайна сметка, както казва Мей, разполагаме само с фрагменти от цялото, отделни споменавания за Мистериите от онези, които са говорили или писали за тях през историята.