Прескочи участъка под дупката в тавана.
Нищо не се случи.
Нямаше капан. Нямаше смърт.
Алойзиъс сви рамене и го последва.
Точно в средата на прохода откриха на тавана още нещо.
Джак го освети, за да го разгледа.
Кръгла плоча с размерите на чиния, която стърчеше няколко сантиметра от иначе равния таван, подобно на съвременна лампа.
Върху нея беше изобразено лицето на Медуза — озъбено и гневно, с характерните змии вместо коси.
Джак се вгледа по-внимателно и видя, че зениците на свирепите очи на Медуза са малки камъчета.
— Симпатяга, а? — иронично подхвърли Алойзиъс.
— Внимавай — каза Джак. — Този поглед може да те превърне в камък.
Продължиха напред.
Тунелът свърши в широка кръгла камера с висок таван и извити стени, изсечени в плътния сив камък.
Стените бяха покрити с прекрасни сини барелефи, изобразяващи Посейдон, който размахваше тризъбия си боздуган и караше морето да се надига и градове да рухват.
В самия център на камерата имаше висока кръгла платформа, която се издигаше като сватбена торта на четири широки стъпала.
Самите стъпала бяха необичайни — кръгли, с бразди в тях, като стъпалата в основата на фонтан. Човек можеше да ги изкачи, като скача от ръб на ръб.
А върху платформата над стъпалата се намираше нещото, заради което е било построено това място.
Висок до кръста продълговат каменен саркофаг, покрит с трупана в продължение на три хилядолетия прах и песъчинки.
Приличаше на олтар — нисък, здрав и стар.
— Капитане, какво е това? — каза Алойзиъс, загледан нагоре.
Фенерът му осветяваше кръгла дупка в купола, с диаметър може би метър.
— Прилича ми на светлинна шахта — каза Алойзиъс. — Като че ли върви под ъгъл. Но тук не прониква никаква слънчева светлина.
— Според мен е по-скоро звездна шахта — каза Джак. — Като онези в пирамидите в Гиза. През годините се запълват с прах и пясък, но преди хиляди години е можело да се гледа през тях и да се наблюдават определени съзвездия.
Джак огледа куполната камера.
И забеляза нещо.
Намираше се в най-високата част на помещението, в самия център на купола — кръгла плоча като онази в прохода.
Върху нея бе изобразено озъбеното лице на Медуза с малките тъмни камъчета на мястото на пламтящите й очи.
Бавно, почтително, на светлината на фенерите си и под гневния поглед на Медуза, Джак и Алойзиъс изкачиха странните стъпала до платформата и се загледаха в древния гроб.
Джак си позволи да се усмихне.
Изсечено върху продълговатата плоча, покрито с дебел пласт прах, но въпреки това ясно различимо, в реални размери.
Изображението на Боздугана на Посейдон.
Джак се взираше в изображението като омагьосан.
"Гробницата на Посейдон" — помисли си той.
Когато се вгледа по-внимателно, видя, че релефното изображение на Боздугана е много детайлно. Всъщност изумително детайлно.
— Хубав релеф — подхвърли Алойзиъс.
— Определено — съгласи се Джак и изведнъж се сети.
— Само дето не е релеф.
— Какво? — не разбра Алойзиъс.
— Това е самият Боздуган. — Джак се наведе и внимателно издуха прахта от "изображението".
Пластът прах и песъчинки, натрупан върху гроба през хилядолетията, се пръсна и се видяха ивици блещукащо злато.
С много внимание Джак избърса остатъците от прахта с пръсти.
И го разкри напълно.
Положен във вдлъбнатина, оформена идеално по формата му.
Тризъбецът на повелителя на морето, Боздуганът на Посейдон.
Артефактът беше направо зашеметяващ.
Дебелата му дръжка бе изработена oт полирано злато, а трите ръба, леко извити навътре, бяха от сребро. Изглеждаха остри като кинжали.
Обаче не бяха разположени в редица, а по обиколката на кръг, което правеше оръжието боздуган, а не тризъбец.
— Нaиcтина е боздуган — тихо каза Джак. — По-точно скиптър.
Златната дръжка на Боздугана бе инкрустирана с шест блестящи скъпоценни камъка — два рубина, два изумруда и два сапфира. Само камъните сигурно нямаха цена.
Между остриетата имаше празно гнездо.
В него би трябвало да има друг скъпоценен камък — син, както знаеше Джак, който би трябвало да се намира в свещеното хранилище на Атлас, третия таен град.
Алойзиъс посегна да вземе Боздугана.
— Е, какво чакаме…
— Не! — Джак избута ръката му настрани. — Чакай малко. Трябва да го направим много внимателно…