И внезапно осъзна ужасяващата природа на капана в камерата.
В ума си видя другата плоча с Медуза, закрепена за тавана на входния тунел.
Целта на нахлуващата вода не беше да ги удави.
Първо щеше да напълни тунела, който беше висок точно колкото горното стъпало на платформата.
Така входът щеше да бъде изцяло потопен…
…благодарение на браздите в стъпалата, и поне за няколко минути в камерата щеше да се образува езеро около платформата и гроба върху нея…
…и тогава в тунела…
…водата щеше да достигне малките сиво-черни камъчета в очите на Медуза…
…камъчетата…
…които щяха да превърнат цялата вода в прохода и камерата в течен камък.
Джак моментално осъзна последствията.
Изходът щеше да бъде затворен завинаги — трийсетметровият тунел и дъното на шахтата щяха да се запълнят с втвърдяващ се течен камък.
Но това нямаше да е всичко.
Имаше и втора плоча с Медуза на върха на купола.
След като спреше за кратко при платформата благодарение на браздите, водата щеше да продължи да се покачва и да напълни цялата камера!
Първо щеше да удави всички, които още бяха тук — него и Алойзиъс, — а после, като окончателно наказание за опита за кражба на Боздугана, водата щеше да стигне до тъмносивите очи на втората Медуза и също щеше да се превърне в камък… и щеше да ги запечата тук завинаги.
— Ох, прецакани сме — изпъшка Джак.
Обърна се към Алойзиъс и се опита да надвика гpoхота на водата:
— Дръж Боздугана и ме следвай!
Бързо нагази в дълбоката до гърдите вода, стигна до стената и започна да се катери по нея, като използваше за опора великолепните релефи.
Алойзиъс затъкна Боздугана в колана си и го последва.
— Къде отиваш?
— Трябва да се измъкнем през шахтата! — отвърна Джак и посочи шахтата над тях — онази, от която морската вода се изливаше в камерата.
— Да не си полудял! — запротестира Алойзиъс.
— Това е единственият начин да не умрем тук!
— Давай нагоре тогава!
Колкото до Съни и хората му, на тях едновременно им се случиха няколко неща.
Бягащият почти беше успял да измине тунела, като газеше във водата до раменете.
Съни, вече зарязал опитите да намери оръжието си, беше останал в камерата и се качи по стъпалата, за да се измъкне от бушуващата вода.
До него беше простреляният от Алойзиъс. Стенещ и залитащ, с две счупени ребра, макар да не го знаеше, мъжът падна във водата от най-долното стъпало.
И тогава се случи.
Във входния тунел бързо надигащата се вода стигна до тавана и докосна двете мънички сиво-черни топчета в очите на Медуза.
Джак нямаше да забрави тази гледка до края на живота си.
Беше се оказал прав за стъпалата.
Когато прииждащата вода покри напълно тунела, браздите създадоха — поне за няколко кратки минути — нещо като езеро в камерата.
Вкопчен в стената, Джак погледна надолу и видя как бистрата спокойна вода около платформата става гъста, тъмносива.
Все едно гледаше как някакъв вирус атакува водата, инфектира я и я лишава от самата й същност.
Цялото „езеро“ стана сиво и после…
…пукот.
Същият противен звук, който беше чул, когато лежеше във ваната с течен камък в Ереб.
Звукът на втвърдяваща се вода.
Мъжът в тунела нямаше шансове.
Беше успял да си поеме дълбоко дъх точно когато водата наводни напълно тунела.
После отвори очи и видя шахтата пред себе си…
…но водата около него внезапно потъмня и вече не можеше да види нищо.
После за негов ужас същата тъмна вода внезапно се втвърди около цялото му тяло. Отначало беше като желе, но после започна да пука и хрущи и изведнъж, за свое пълно объркване, мъжът се озова скован в това вещество като уловена в лед риба, напълно неспособен да помръдне.
Водата се втвърдяваше много бързо, но за негова изненада той не се удави. Всъщност можеше да диша, защото се беше озовал в малък джоб втвърден течен камък, който повтаряше идеално формата на тялото му.
Нямаше да умре от удавяне.
Не, краят му щеше да е много по-лош.
Първо камъкът щеше да започне да се свива малко по-малко, като бавно натрошава крайниците му, а после, докато мъжът стенеше от непоносима агония, без никой да може да го чуе в клаустрофобичния му гроб, той щеше да се задуши, когато отчаяните му стонове, пъшкане и охкане най-сетне го оставеха без въздух.