Алби прочете отново главата, като се съсредоточи върху подробностите:
Планински олтар. Със свещено корито. На пет дни плаване от Юдея. И избор за Авраам — да убие или себе си, или сина си. И Авраам избрал да принесе в жертва сина си.
Продължи със следващия документ на Йоланте — испански пергамент, написан от крал Алфонсо X Кастилски. Преводът на Йоланте гласеше:
Алби потърси Сан Рок. Оказа се малък град в Южна Испания, недалеч от Средиземно море.
После продължи с последния документ.
Той представляваше доклад с щампа СОЦ — само за очите на царя. На него имаше анотация от Джак, в която се казваше, че Олтарът бил „с размерите на планина“.
— Като олтара на Авраам — каза на глас Алби.
После прочете доклада:
Алби не беше в Лондон, когато Джак и останалите се бяха срещнали с Йоланте, така че досега не беше виждал документа.
Ако беше там, щеше да забележи веднага издайническите думи: 178 ТУНЕЛНА РОТА и Ароу Стрийт.
— О, я стига! — каза Алби на празната стая. — Изобщо не е улица, а тунел! Освен това Ароу се пише с главни букви.
Грабна айфона си и зареди не друго, а снимки от европейската си обиколка от миналата година — пътуването през лятната ваканция, когато беше посетил куп европейски забележителности като Венеция, Рим, Париж и Скалата на Гибралтар.
Беше се влюбил в Скалата.
Беше се възхищавал на огромните й размери — четиристотин метра твърда скала, издигаща се от Средиземно море — и неповторимата й форма. Западната й страна беше леко наклонена, докато източната бе почти напълно отвесна, от което тя приличаше на някакъв огромен Слънчев часовник.
Освен това беше чел с интерес нейната дълга и богата история.
Стърчаща от края на Испания, видима от летния дворец на Алфонсо X в Сан Рок и на около пет дни плаване от Юдея, надвиснала над протока и гледаща към Африка, в продължение на три хиляди години тя отбелязвала края на познатия свят.
През хилядолетията Скалата била държана от картагенци, римляни, визиготи, маври и испанци, докато накрая, по силата на договора от Утрехт от 1713 г., станала за вечни времена владение на Британската корона.
И за огромно раздразнение на Испания си оставаше британска територия и до днес, с британски имиграционни власти и паспортна проверка на малкото летище и сухопътната връзка с континента. Великобритания интерпретираше думите „за вечни времена" съвсем буквално.
Макар всички да бяха чували думите „твърд като Гибралтарската скала", малцина знаеха, че въпросната скала изобщо не е плътна.
Тя е проядена от тунели — общата им дължина е цели 56 километра. Доста от тях били дело на римляните, но британците били онези, които копали най-много под и през Скалата. Върхът на тази тяхна активност бил по време на Втората световна война, когато перспективата нацистите да щурмуват Гибралтар била съвсем реална.
Алби увеличи една фотография, на която се виждаше самият той, усмихнат пред табелка на подземна улица АРОУ СТРИЙТ.
АРОУ Стрийт беше дълъг снабдителен тунел, прокопан от 178 тунелна рота на Кралския инженерен корпус през 1942 г. Получил името си от инициалите на командира на ротата подполковник Артър Робърт Оуен Уилямс — АРОУ.
Но някъде по пътя, може би когато писмото е било преписано, преди да бъде представено на краля, съкращението било написано… неправилно. Само човек, който е бил там, би могъл да забележи грешката.
Алби се облегна на стола си.
По време на прокопаването на АРОУ Стрийт сапьорите очевидно бяха попаднали на някакво странно помещение, наречено от главния кралски инженер "свещената зала на Олтара". След което той бе наредил да екзекутират нещастните войници, които я намерили.
Олтар с размерите на планина.