Гибралтарската скала се издигаше на почти петстотин метра…
…над морето.
Алби трескаво се зае да търси някакво сечение на Скалата, показващо пълната й форма над и под морската повърхност.
Намери едно и ахна.
Огромното образувание, известно на света като Гибралтарската скала, представляваше всъщност връх на много по-голяма планина, продължаваща под водата най-малко още километър. Ако в някакъв период от миналото Средиземно море е било по-плитко или дори пресъхнало, Скалата би представлявала внушителна планина, доминираща в района.
— Нищо чудно, че местоположението на Олтара си е останало неизвестно — каза Алби все така на глас. — Бил е покрит от морето хиляди години. Гибралтарската скала е Олтарът на космоса.
ШЕСТО ПРЕСЛЕДВАНЕ
ТРИТЕ ТАЙНИ ГРАДА
ИМЕНИЕТО НА СФИНКСА И ДРЕВНИЯТ ФАР
СЕВЕРНИЯТ БРЯГ НА МАРОКО
СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
1 ДЕКЕМВРИ, 07:00
В деня на ритуала Лили се събуди в построено на множество нива имение, от което се разкриваше зашеметяваща и уникална гледка.
Имението принадлежеше на Сфинкса и беше разположено на върха на висока скала на мароканския бряг, гледаща на север и запад.
Гледката беше уникална, защото обхващаше два континента — Африка и Европа.
Луксозното имение на Сфинкса беше разположено — преди много време — по такъв начин, че да гледа към протока Гибралтар, портата на Средиземно море, където Европа и Африка бяха разделени само от шестнайсет километра вода.
Имението имаше площадка за хеликоптери, къса писта, гараж за шест коли и малко пристанище, приютяващо четирийсетметровата яхта на Сфинкса.
Отдалеченото имение имаше още една характерна черта, която си заслужава да се спомене — недалеч от надвисналата над морето скала се издигаше поразителна кула от сив камък, висока цели сто метра.
За непосветените тя приличаше на естествено скално образувание, но познаващите царския свят моментално биха я разпознали като древна постройка, изградена от веществото, известно като течен камък.
Извисяващият се скален пръст беше оформен като морски фар с фарово помещение на върха. В него нощем се въртеше модерен електрически прожектор, който държеше корабите — и любопитните — далеч от брега.
По обед Сфинкса поръча да доведат Лили в главния салон на имението.
Тя се загледа навън — отляво беше Мароко, върхът на Африка; отдясно се виждаше Испания, южният край на Европа.
Могъщата Гибралтарска скала се виждаше от другата страна на пролива, макар че беше на шестнайсет километра оттук. Мъгливите и очертания се издигаха на хоризонта като гигантски слънчев часовник, висок половин километър.
— Вече почти пет хиляди години този пролив е едно от най-стратегическите места на света — каза Сфинкса, който бе застанал до Лили и също се наслаждаваше на гледката. — Едва с появата на въздухоплаването и военната авиация значението му намаля.
Лили не каза нищо.
— Днес го наричаме Гибралтарски проток, но е бил известен под много имена. Големият бент на древните. Портата на Атлас. Атлантида.
Лили наклони глава настрани, когато чу думата.
Най-прочутият изгубен град от всички.
— Хората имат погрешна представа за Атлантида — добави Сфинкса. — Тя не е била островен град, както пише Платон, управлявана от горд и арогантен народ, унищожен при катастрофално наводнение поради високомерието си. Атлантида е била общество на горди и арогантни хора, грижещи се за най-големия бент, строен някога. Всъщност не един бент, а цели пет, серия каскадни стени, които препречвали пролива и удържали Атлантическия океан. Любопитно е да се отбележи, че през двайсетте години на миналия век един германски учен, Херман Сьоргел, предложил да се построи преграда през Гибралтар и да се пресуши Средиземно море, за да се освободят повече земи. Неговите пет поредни бента били изненадващо подобни на тези на Атлантида. Имам проектна скица на бентовете на Сьоргел.
Сфинкса поведе Лили към рисунка, висяща в рамка на стената на салона.
Лили погледна изображението.
На него имаше пет бента, препречващи пролива като язовирни стени. В долния десен ъгъл видя Гибралтарската скала с масивната й основа, която вече не беше под вода.
Идеята на германския архитект беше проект с умопомрачаващи мащаби. Ако атлантските бентове бяха представлявали нещо подобно…