— Къде?
— В хранилище в апартамента ми в Ню Йорк — каза Хадес. — В края на краищата това е моят шлем. В същото хранилище държа и един свързан с Мистериите артефакт — каменна плоча, за която се смята, че е част от олтара, споменат в Папируса Зевс. Олтара на Космоса. Джефри обаче не може да стигне до тях. Хранилището е запечатано биометрично. Само аз мога да го отворя. Капитане, ако искаш да спасиш света, трябва да дойдеш с мен в Ню Йорк и да отворим хранилището веднага.
Джак изгледа продължително Хадес.
И се изправи въпреки изтощението и раните си.
— Е, тогава какво чакаме? Всички да си събират нещата. След половин час излитаме.
Нататък нещата се развиха бързо.
Лили и Алби грабнаха малко дрехи и компютрите си и се втурнаха към „Небесният воин".
Скай Монстър зареди самолета с гориво.
Зоуи хвърли няколко неща в един куфар — дрехи, оръжие, муниции и хокейна каска.
— Този път няма да съм на другия край на света, докато всичко отива по дяволите — каза на Джак.
Мей започна да събира книги от библиотеката в кабинета на Джак — наръчници, свитъци, пергаменти.
— Доколкото разбирам, ти също идваш — каза Джак.
— Че как иначе — отвърна Мей Мериуедър и кимна към Хадес. — Цял живот изучавам тези царства. Искам не само да видя артефактите, но и да науча всичко, което мога, за Четирите царства от един от царете им.
След двайсет минути всички бяха готови и в „Небесният воин”.
На земята остана само един член на групата — Е-147. Той трябваше да даде почивка на стъпалото си, което бе счупил по време на Игрите. Щеше да остане във фермата и да се грижи за кучетата.
— И не забравяй — каза му Джак. — Кучетата не са за ядене.
Е-147 кимна покорно и потупа Рокси.
„Небесният воин“ излетя.
След малко Скай Монстър включи автопилота и отиде при другите в салона.
Хадес тъкмо проверяваше гласовата си поща за нови вести и най-вече за предупреждения от иконома си в Ню Йорк.
Този път в системата имаше три съобщения.
Хадес ги пусна на говорител, така че и Джак да ги чуе.
Първото беше от иконома Джефри:
— Сър, в апартамента засега всичко е наред.
— Можеш ли да му имаш доверие? — попита Джак.
Хадес кимна.
— Изцяло.
Пусна второто съобщение…
…и от говорителя се разнесе глас, който Хадес очевидно не беше очаквал да чуе, ако можеше да се съди по изражението му. Гласът беше на Минотус, царя на минотаврите в Долния свят в Индия.
Той викаше отчаяно.
— Господарю! Минотус съм! След края на Игрите един от сребърните ковчези във висящата кула се отвори!
Зад него изтрещя изстрел.
— От него излезе… нещо. Човек от броня, непробиваема бронзова броня. Вече успя да убие петдесет от минотаврите ми и се опитваме да го задържим! Пoмoгнете ни! Моля ви!
Съобщението внезапно прекъсна и се смени с шум.
Хадес моментално грабна друг телефон и се опита да се обади на Минотус, но връзката беше напълно прекъсната. Нямаше дори сигнал за повикване.
Хадес преглътна.
— Боже мой…
Джак го погледна.
— Имаш ли представа какво има в онези ковчези, Антони?
Хадес кимна, но каза само:
— После.
— Господи, Джак — изпъшка Скай Монстър. — Онези ковчези бяха стотици!
От целия екип на Джак единствено Скай Монстър беше с него през цялото време на Големите игри. За него това бе поучително и тежко изживяване, особено като се имаше предвид, че беше доста пълен и бе свикнал повече да чака в пилотската кабина и да чете списания за луксозни яхти и самолети, докато Джак тича из разни опасни места.
Скай Монстър беше до Джак и по време на драматичното състезание с коли по време на Петото изпитание, когато бяха видели висящата над пропастта кула с безбройните ковчези в правоъгълните й ниши.
— Ще се обадя на Стреч и Мечо Пух — каза Джак. — Те са се върнали в Дубай, така че са доста близо до Долния свят в Индия. Ще ги пратя там, докато ние сме в Ню Йорк.
И тогава Хадес пусна третото съобщение.
От говорителя се разнесе бавен премерен глас.
Хадес видимо се вцепени и в очите му ясно се изписа страх.
— Господарю Хадес — каза дълбокият глас, — обажда се Яго, управителят на Царския затвор. Обвинен сте в измяна срещу четирите трона. Има издадена валидна царска заповед за арестуването ви. След задържането ви ще бъдете отведен в затвора в Ереб и затворен там до края на естествения ви живот.