— Ако погледнеш карта на морското дъно тук, можеш да видиш очертанията на петте бента на Атлантида — каза Сфинкса. — Гигантски водопади са падали от преливниците върху сухото корито на Средиземноморската долина. Но после настъпил ден, когато два бента се пропукали и океанът нахлул през тях, наводнил долината и създал двата мита за края на Атлантида и за Великия потоп, които могат да се открият във всяка голяма религия на света.
— Кога точно е станало това? — попита Лили. — В митовете се говори, че атлантите са владеели Египет и Атина.
Сфинкса сви рамене.
— Според най-добритe преценки преди около дванайсет хиляди години. Пpoбите от камъка отнасят събитието горе-долу към времето на създаването на Сфинкса в Гиза през 10 000 година преди новата ера.
Лили се обърна към него.
— Разбрах, че вие сте пазителят на града Атлас. Това не означава ли, че би трябвало да живеете в стражевата му кула?
— Означава.
Лили отново се огледа. Погледът и се спря върху каменния фар отвън.
— Това ли е стражевата кула? — попита тя. — Нима това имение е входът към Атлантида?
Сфинкса се усмихна и светлите му очи блеснаха.
— Мило момиче, това имение и фарът са, както се казва, само върхът на айсберга.
Както може да се очаква oт богат и аристократичен човек като Сфинкса, неговият дом беше едновременно луксозен и в същото време подценен.
Подовете му бяха от италиански мрамор, обзавеждането от Париж, а на произведенията на изкуството по стените би завидял всеки музей — творби на Рембранд, Пикасо, оригинални скици на Микеланджело и множество древни артефакти, сред които великолепен висок четири и половина метра варовиков сфинкс, който сякаш бе реплика на Сфинкса в Гиза.
На един широк мраморен пиедестал имаше четири макета от сив камък.
Три от тях бяха поставени един до друг.
Първият приличаше на фуния; вторият наподобяваше конус в подножието на четвъртита планина, а третият имаше формата на пясъчен часовник. И трите имаха множество дребни детайли — бяха покрити с мънички стълбища и високи мостове.
Лили си спомни символите, които бе виждала и които представяха трите тайни града:
Тези модели бяха техни триизмерни изображения.
— Трите града — каза тя.
— Да — потвърди Сфинкса. — Туле, Ра и Атлас.
Четвъртият макет беше различен.
Той бе много по-голям — близо четири пъти — от макетите на трите тайни града.
Представляваше рязко очертана триъгълна скала. Приличаше на правоъгълен триъгълник с една наклонена и една отвесна страна. По отвесната страна имаше ниша, образуваща лека вдлъбнатина.
— Какво е това? — попита Лили.
— Олтарът на космоса — отвърна Сфинкса. — Подобно на планинския дворец на Хадес в Долния свят, цялата планина има специални свойства. Това е една от петте железни планини.
— Трябва да е огромна… — рече Лили. — Защо не съм я виждала досега?
Сфинкса й се усмихна многозначително.
— Виждала си я. Крие се пред очите на всички.
И кимна навън… към Гибралтарската скала от другата страна на пролива.
Лили погледна макета, после Скалата — бяха идентични.
— Гибралтарската скала е Олтарът на космоса… — прошепна тя.
— Точно така.
Сфинкса и Лили седнаха да обядват на широката тераса.
Беше приятен северноафрикански следобед, топъл и сух. Лили си помисли, че при всеки друг случай това би бил момент, сякаш взет от пощенска картичка.
Но фактът, че Сфинкса я беше довел тук против волята и, правеше всичко напълно различно.
Мълчалив иконом се грижеше за всичките им нужди — храна, чаша испанско вино за хиляда долара за Сфинкса, вода за Лили.
Докато се хранеха, Сфинкса от време на време поглеждаше поставения до него лаптоп.
После каза тихо:
— Знаеш ли, познавах баща ти.
Лили сбърчи объркано чело. Доколкото знаеше, пътищата на Джак и Сфинкса никога не се бяха пресичали.
— Откъде?
— Съжалявам, трябваше да съм по-конкретен — каза Сфинкса. — Имах предвид истинския ти баща. Биологичния. Предишния Оракул от Сива. Бях с него в деня на раждането ти, на двайсети март деветдесет и шеста година.
Денят на раждането й.
Лили беше чувала за него много пъти като малка.
Отвлечена от фанатични католически свещеници, водени oт oтeц Франсиско дел Пиеро, майка и — сладка мила неомъжена жена на име Малена била отведена при свещен вулкан в Уганда.