— Както може би знаеш, Орландо ми е братовчед — каза Сфинкса. — Бащите ни бяха братя. Всъщност моят баща беше по-големият от двамата.
Сфинкса отново замълча, за да й даде време да смели чутото.
Лили разбра моментално.
— Но това означава…
— Точно така — каза Сфинкса. — Моят баща трябваше да е Царят на Земята. Но той беше плах, притеснителен човек, който се стряскаше от всичко и бе окаяно нерешителен. След смъртта на Хищника, който нямаше деца, баща ми беше следващият, който трябваше да седне на трона. Но той се плашеше от отговорностите на това да си цар и беше убеден да абдикира. В сенчестия свят на царете абдикацията е тотална, тя затрива цялото ти потомство. Аз бях изваден от списъка на наследниците и бащата на Орландо стана Цар на Земята. Той умря от инфаркт месец по-късно и Орландо го наследи като негов син. Малко след това беше уредено да заема този пocт — този отвратителен пост на края на света, на върха на Африка, да наглеждам един мъртъв град и стражевата му кула, да наблюдавам машинациите на царския свят отстрани, да чувам за събития като Големите игри, но без да присъствам на тях.
Сфинкса обърна невиждащи очи към великолепната гледка, но всъщност се взираше в спомените си.
После примигна.
И отново погледна Лили с убийствените си сиви очи.
— Харесва ми да си мисля, че имам специален вид търпение, несантиментално търпение, което най-сетне, благодарение на втория ти баща капитан Уест, ще бъде възнаградено. Защото като лиши Орландо от наградата му, баща ти отвори вратите за някой с по-висше познание, а не кръв. Не се заблуждавай, Орландо е жесток и умен едновременно и е много опасен. Но той не е и наполовина по-жесток oт мен и няма и една десета от моите познания за древния свят. Всички сме продукти на родителите си — тъжно добави Сфинкса. — Твоят незрял биологичен баща ти даде живот, за да спаси собствения си. Моят плах баща се отказа от короната си и така ме обрече на изгнанически живот в служба на по-нисши хора. А твоят осиновител Джак Уест-младши благодарение на онова, което изглежда като добро намерение и благородна постъпка, може би промени хода на историята.
Докато Лили се опитваше да осъзнае думите му, Сфинкса продължи:
— Докато живеех в изгнание тук, посветих времето си на учене. На четене, на събиране, на проучване и разбиране на всичко, до което мога да се добера за събитието Омега, за край на всички неща.
Докато Сфинкса говореше, Лили го наблюдаваше внимателно и преценяващо.
Виждаше блестящ и същевременно обезсърчен човек, лишен от рожденото си право и пратен на края на света.
Сфинкса кимна към една скица на стената — на планета и нейната луна.
— Вземи например тази скица, нарисувана от самия сър Исак Нютон. Той включил само половината от нея в шедьовъра си „Принципи", при това обърната наопаки. Било прекалено опасно да я разкрива цялата. На света има може би само трима души, които са виждали цялата картина и разбират ужасното и значение.
Сфинкса пристъпи до поставения в рамка лист, на който имаше написана на ръка математическа формула:
— Това уравнение познато ли ти е?
— Разбира се. Уравнението на Фридман — каза Лили. — Математическият модел на разширяващата се вселена.
Сфинкса се изненада.
— Я виж ти. Наистина си нещо повече от красиво лице.
Той отново се загледа във формулата.
— Това наистина е прочутото уравнение на Александър Фридман, написано от собствената му ръка. Намирам го за прекрасно, елегантно в краткостта му. Но тази версия на формулата върви с анотация на самия Алберт Айнщайн — малката добавка долу: к > 0.
Лили видя малката добавка в долния десен ъгъл на листа.
— Добавката на Айнщайн е буквално потресаваща — каза Сфинкса. — Тя е невероятно важна, защото когато к е по-голяма от нула, гравитацията ще спре разширяването на вселената и тя накрая ще се свие отново в един катастрофален момент — Голямото смачкване, както го наричат някои. Пълната сингуларност.
— Събитието Омега — тихо каза Лили.
— Да.
— Имам въпрос — неочаквано каза тя.
— Да?
— Папирусът Зевс съдържаше стих за Изпитанието на градовете. Там се говори за няма океани, няма облаци…
— … няма реки, няма и дъжд. Светът е пустош от страдание и болка — довърши вместо нея Сфинкса. — Известно ми е.
— Знаете ли какво означава това? — попита Лили. — За някакво наказание за провал в изпитанието ли става дума?