Най-сетне стигнаха до края на стълбището и се озоваха пред входа на много дълъг и много стар тунел.
В началото му имаше три зловещи арки, минаващи напречно на прохода.
Алойзиъс ги погледна.
— И какво, трябва да изберем правилната ли?
— Да. Това трябва да е свещеният булевард.
Докато го казваше, ято риби мина покрай тях и през една от арките…
Проблесна нещо сребристо.
По-бързо, отколкото окото може да регистрира.
И изведнъж ятото се пръсна, оставяйки три риби да се носят в потопената арка, разрязани наполовина. От телата им струеше кръв.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Алойзиъс.
Джак спря предпазливо в наводнения тунел.
— Арките имат заложени капани. Както пише Платон, трябва да изберем пътя си през тунела, което означава да преодолеем арките, като всеки път избираме правилната.
Зад първите три арки Джак видя и други, които продължаваха по дългия тунел.
— Може просто да пуснем нещо през всяка арка и да налучкаме онази, която не реагира — предложи Алойзиъс.
Откачи oт жилетката си един шурикан и го хвърли през средната арка.
Той мина през нея и плавно се спусна на каменния под от другата страна.
— Видя ли?
Джак поклати глава.
— Не. Тези места са били построени от развита цивилизация. Предполагам, че арките могат да доловят, когато през тях минава нещо органично като рибите. Ножът ти няма да ги задейства. Ще го направи само нещо живо.
В този момент друго ято риби мина покрай тях и се насочи към средната арка.
Този път Джак беше подготвен и гледаше внимателно…
Нов сребрист проблясък.
Още две разрязани риби.
И този път Джйк го видя — сребърна жичка, която профуча надолу по дължината на арката, някаква изключително тънка и остра нишка — толкова остра, че беше преминала за миг през рибите.
— Да си го начукам… — ахна Алойзиъс.
— По дяволите — изруга Джак. — Няма да стигнем доникъде, докато не намерим безопасния път през тези неща.
ТУЛЕ
ИСЛАНДИЯ
По същото време, когато Джак пристигна в имението на Сфинкса и Никой откри входа към Ра, друг екип приятели на Джак приближаваше тайния град Туле в Исландия.
Стреч и Мечо Пух, също водени от координатите на Дрейк, кацнаха на неприветливия плаж с черен пясък на отдалечения южен бряг на Исландия със самолета на Джак „Небесният воин“.
Когато Скай Монстър, чиято ръка продължаваше да е превързана, ги приземи, Стреч погледна черната вулканична почва, скалите и планините и каза:
— Изглежда почти праисторически.
— Извънземно — съгласи се Мечо Пух.
След минути те намериха стражевата кула и сър Бьорн.
— Дойдохме да изпълним изискванията на изпитанието — каза Стреч.
Бьорн се намръщи.
— Нали знаете, че цар Орландо вече изпрати хора за това?
— Знаем — отвърна Мечо Пух. — Но имаме основания да смятаме, че те не са съвсем наясно какво трябва да се направи. Тук сме, за да се уверим, че изпитанието ще бъде завършено правилно.
Сър Бьорн поклати объркано глава.
— Времената са безпрецедентни и озадачаващи. Тъй като няма ясен император, кой съм аз, че да ви попреча да преминете през булеварда и защитите му? Продължете, но за ваша сметка.
И така те навлязоха в тунела в скалата, в която се разбиваха яростните вълни.
Озоваха се пред дълъг прав проход. Имаха чувството, че тук температурата е с десет градуса по-ниска, отколкото навън.
И също като екипа на Мей в Ра и Джак и Алойзиъс в Атлас, Пух и Стреч се озоваха пред три арки.
Арките бяха покрити с тънък слой лед. Зад тях се виждаха и други.
Пред първите арки на земята лежаха шест мъртви чайки — окървавени, разложени или и двете. Всички бяха разрязани наполовина.
— Капани — каза Стреч, загледан към останалите аркади навътре в тунела.
— Проклятие! — изруга Мечо Пух.
После включи сателитната радиостанция.
— Джак, Мей? Ние сме. Някаква идея как да минем през тези аркади?
РА
Когато Мечо Пух ги повика по радиостанцията, Мей, Никой и Йоланте бяха по средата на покрития с кал и пълзящи растения тунел.
Гласът на Джак също зазвуча, малко заглушен от сателитната връзка.
— И ние имаме подобен проблем в Атлас.
— Имахме известна помощ в Ра — каза Йоланте в микрофона си. — Някой е дошъл преди нас и ни е оставил следа.