Мей присви очи.
— Нека се опитаме да решим загадката.
Тя погледна назад към пътя, по който бяха дошли, следвайки калната диря на съперниците си. Бяха минали успешно през пет аркади.
При първата безопасната арка беше дясната.
При втората — лявата.
После дясна, лява, а след това — онази в средата.
Мей наклони глава.
— Чакайте малко…
— Какво има? — попита Йоланте. — Някаква последователност ли виждаш?
— Не, виждам ред… — каза Мей. — Ред, който съм виждала и преди.
Сви замислено устни и изведнъж я осени.
— Разбира се! Три възможности. Защо не се сетих по-рано? — Мей бързо извади нещо от джоба на якето си — разпечатката на триъгълната плоча на Хадес с превода на Лили:
— Ето! — Тя посочи едната от трите широки прави линии, минаващи от страните на триъгълника към центъра му, и попита възбудено: — Не виждате ли?
— Ъ-ъ, не — каза Никой.
— Вгледай се по-внимателно. Плочата ни казва всичко, което ни трябва, за трите града. Именно затова Зевс е наредил да я създадат. Мисля, че тя обяснява как да се влезе в градовете. Трите прави бели „линии“, достигащи до средата на триъгълника, са главните булеварди на градовете.
Мей се беше ухилила като човек, решил някаква коварна главоблъсканица.
— Вгледайте се хубаво в дясната, онази между Шлема и Боздугана, до описанието на Ра, Великия планински град. Вижте малките черни линии в нея.
Йоланте и Никой се вгледаха и ги видяха.
— Проклета да съм — каза Йоланте. — Изобщо не ги бях забелязала.
— Тази линия представлява този тунел, а малките пролуки показват безопасните арки — първата беше дясната, после лявата и така нататък. Пасват идеално.
— Абсолютно си права… — каза Никой и погледна от разпечатката към аркадите около тях.
Мей грабна радиостанцията си.
— Пух, Джак. Плочата ни дава всичко, което ни е нужно да знаем за градовете. Показва безопасния път през булевардите.
И им предаде онова, което току-що бе обяснила на Никой и Йоланте.
В наводнения тунел на Атлас Джак прекъсна връзката и отвори изображението на триъгълната плоча на смартфона си. Беше благодарен, че Никой му беше дал водонепроницаем калъф за него.
Огледа екрана:
Съсредоточи се върху бялата вертикална ивица отляво на Боздугана.
Според нея дясната арка пред него беше безопасната.
Алойзиъс го изгледа.
— Тя е твоя майка. Така че минавай пръв.
— Това се казва доверие — отвърна Джак, докато спираше пред арката. Включи радиостанцията си. — Народе, минавам през първата си арка. Изчакайте.
И добави по-тихо:
— Дано си права, мамо.
С тези думи изрита с плавниците и влезе през дясната арка.
Нищо не се случи. Не се задейства капан.
Джак излезе невредим от другата страна на арката.
Въздъхна с облекчение.
— Браво, мамо. Минах.
Алойзиъс дойде при него след няколко секунди.
— По дяволите, иска ми се да можех да се доверявам на моите хора толкова, колкото ти на твоите.
Като използваха упътванията на плочата, Мечо Пух и Стреч направиха същото в Туле.
И така екипите на Джак минаха едновременно по булевардите на трите тайни града, като избираха пътя си през тройните аркади и напредваха по смъртоносните тунели.
АТЛАС
АТЛАС
Водени от плочата, Джак и Алойзиъс плуваха през потопения тунел, като всеки път избираха правилната арка.
Скоро фенерите им осветиха края на булеварда.
Смътна синя светлина, очертаваща правоъгълен вход.
Но там имаше и нещо друго.
Човекоподобни фигури — десетки, подобни на зловещи сенки в подводната мъгла — стояха на морското дъно зад входа, като частично запречваха светлината.
Джак и Алойзиъс стигнаха края на тунела и насочиха фенерите си към сумрака.
Триста безлики бронзови фигури с клюнове стояха между тях и град Атлас, изправени и мълчаливи, строени в идеални редици като войници на парад.
Изпълваха цялата площ между Джак и Алойзиъс и града, както и последните няколко метра на тунела — и не им позволяваха да излязат от него.
Приличаха на прочутата войска от теракотени воини от Сиан в Китай — мълчаливи статуи в естествен ръст, високи метър и осемдесет, абсолютно неподвижни.
Зад тях в синкавата мъгла се издигаше скална формация с формата на пясъчен часовник, покрита с кули и куполи, мостове и бойници. Кулите по горната половина на пясъчния часовник висяха зрелищно надолу.