— За нас е истинска чест да посрещнем Кралската гвардия в нашето бедно село — каза Гойдеруч, като разпери ръце с дланите нагоре. — С каквото можем ще ви помогнем. Само трябва да ни кажете от какво имате нужда.
Хоразорго ги изгледа презрително с окото си.
— Да — каза той заплашително. — Добре ще направите, ако се сещате за мен със страхопочитание, земеделци. С върховно удоволствие бих си изплатил дълга, който имам към селото Ксерксеон.
— Дванадесет пъти проклет да е предателят Дорнвалд! — възкликна Гойдеруч, като трепереше. — Наистина ни подмами неговото лукавство. О, можехме ли да знаем каква участ те очаква! Вярваш ли, че нямаше да те предупредим?
— Пфу! Стига си хленчил — изсумтя Хоразорго. — Можеш ли и за момент да допуснеш, че тая сган от ламаринени нитовачи на Дорнвалд е достоен противник за кралската войска? Тия поражения, дето виждаш, не може да ги направи нито едно робосъщество.
— Тогава какво…?
— Небесните демони, които се появиха над Ксерксеон — отвърна Хоразорго. — Те са в Картогия. Отидоха там, за да помагат на Клейпур, слуга на Черния господар.
Ескендером, кралят на Кроаксия, не искаше да се знае, че води преговори със сияйните течни същества, дошли отвъд небето. Беше важно мистикът, когото Ескендером възнамеряваше да направи Върховен духовен глава на мястото на Френелеч и когото войниците, които бяха изпратени в Ксерксеон, за да намерят и върнат в Пергасос — да бъде приет без колебание, като обладан от истински чудотворни сили.
— Ти не си дошъл тук да излееш своята мъст върху безпомощните селяни? — попита предпазливо Гойдеруч.
— Тук сме по лична заповед на краля — отговори му Хоразорго. — Имате късмет, че поставям над всичко моята вярност към Негово величество, а след това личните си предпочитания. Има един свят мъж от Пергасос, той също, беше тук преди пет сияния — братът на Тирг, Задаващия въпроси.
— Говориш за Грурк, Чуващия гласове, който дойде да разговаря с Великата пустиня и да приготви духа си за времето на великите дела, отредени му от съдбата да извърши за още по-голяма прослава на Създателя — обади се Каскуден от мястото си до Гойдеруч.
— Същият — каза Хоразорго. — Изглежда неговото време за велики дела е дошло. Трябва да го заведем обратно в Кроаксия, в двореца на Ескендером, където се явиха поличби, че наближават велики събития.
Гойдеруч изпрати Каскуден да отнесе вестта в къщата на Меркула, Укротителя на бормашини, където Грурк беше отседнал. След няколко минути Каскуден се върна сам.
— Меркула моли за прошка, казва, че Чуващият гласове се е заключил в килията си и се е отдал на свещените си молитви — докладва той. — Да бъде прекъснат е голям грях.
— Но това е заповед на краля! — развика се Гойдеруч. — Върни се и го кажи на Меркула. Хоразорго вдигна отегчено ръка.
— Не е нужно чак толкова да бързаме, старейшино, яздили сме от Пергасос без почивка. Няма да тръгнем, преди да сме отдъхнали, да сме се освежили и заредили. Така че приготви ни ядене от най-добрите смазочни и филтрационни колони и остави Чуващия гласове да свърши с размислите си.
В стаята, дадена му в задната част на къщата на Меркула за самостоятелно ползване, Грурк като обезумял тъпчеше вещите си в торбата със самар, която ползваше за пътуване. Хоразорго можеше да е дошъл само по две причини — или Ескендером не е забравил плана си за отстраняването на Френелеч, Върховния духовен глава, и създаването на ново духовенство, оглавено от Грурк, или Хоразорго е решил да му потърси, лична отговорност за това, че предупреди Тирг, когато излезе заповедта за арестуването му. Което и да беше от двете — Грурк нямаше никакво желание да разговаря и внезапно беше озарен от прозрението, че замислите на Създателя изискваха от него да бъде избраникът за други дела, предопределени да се извършат на друго място, където великите сили щяха своевременно да го заведат.
Като огледа за последен път стаята, за да се увери, че нищо не е забравил, Грурк отвори прозореца, надникна и погледна първо на едната страна, после на другата. Не се виждаше никой. Той постави торбата си на корниза, взе тоягата си и се прехвърли навън. Зад къщата, неоседлан и завързан, един от конете на Меркула хрупаше вяло дажбата си от култивиран горски трансформатор. Грурк го погледна замислено, като поставяше торбата си на гърба му, после отново се огледа на всички страни. Дали животното не беше оставено като изкушение, за да проверят предаността му в минути на объркване, или това беше дар от Създателя, за да го запази за по-велики дела? И тогава, както стоеше и чакаше просветление, той чу в съзнанието си първия шепот на посланието на гласовете, които напоследък говореха от небето.