— ЗА БОГА! — избухна изведнъж Замбендорф. В кабината мигновено настъпи тишина. Той кимна доволно.
— Благодаря ви. Вижте, не му ли минава на някого от вас през ума, че аз просто нямам понятие за какво, по дяволите, говорите?
— О, я не ни минавай с тия — не се стърпя Маси. — Това е истинската причина да те изпратят на Титан. Кого смяташ, че будалкаш? Това е ясно.
— И каква е истинската причина да ме изпратят на Титан? — попита Замбендорф, объркан повече от всякога, но въпреки това любопитен.
— Една толкова известна фигура като теб, пред която се прекланят, може силно да повлияе на общественото мнение — каза Прайс. — Ти си лостът на ДЖЕСЕК в политическата машина на Конгреса.
Замбендорф поклати глава и отново погледна към Маси. Маси се понамръщи, но вече не изглеждаше толкова уверен.
— Тъкмо затова нашето общество проявява търпимост към толкова много смехотворни култове и религии, нали? — каза той.
— Защо? — попита Замбендорф.
— Един политик без особени усилия може да вкара в мрежата си множество избиратели, като превъзнася някой гуру, който има десет хиляди ученици с така промити мозъци, че са готови да направят всичко, което им каже — каза Маси.
— Или поне, ако е достатъчно умен, за да не говори неща, които биха могли да ги настроят против него. Така тия приятели, които ръководят сектите, могат да извършат и убийство, без някой да им каже нещо. Фактически бизнесът, в който са те, разменя пакети контролирани гласове и манипулирано обществено съзнание срещу политически услуги и протекция.
Той изгледа изпитателно Замбендорф, сякаш искаше да каже, че няма нужда да се говори за всичко това, после заобиколи леглата, за да си налее кафе от каничката до умивалника.
Върнън Прайс довърши мисълта му:
— За мнозина силно влиятелни хора политическите и икономическите аспекти в домогванията за Титан сигурно играят решаваща роля, което те са знаели много преди мисията да напусне Земята.
Той разпери леко ръце.
— А всички ние знаем, че тези хора, когато им изнася, правят много примамливи предложения.
— Смятате, че през цялото време съм знаел каква е истинската цел на мисията? — попита Замбендорф.
— Ти явно си знаел за Титан много преди повечето от нас да научат — каза Маси.
Той се загледа в ръба на чашата си.
— За какво беше сделката — за неограничено съдействие от страна на информационните средства и недопускане на компетентни материали, за да станеш суперзвездата на века?
В гласа му се долавяше повече разочарование, отколкото презрение.
— Или обратното — заплахи… свършено е с теб, ако откажеш да вървиш с тях…? Но това е било отдавна, било е свързано с една неясна перспектива — преди да напуснем Земята, преди някой да знае това, което сега всички знаем. Единственото, за което те моля, е да видиш цялостно картината и да помислиш за реалните последици.
Замбендорф се хвана за главата и известно време гледа мълчаливо в пода. Накрая изпусна дълга, отегчена въздишка и ги погледна през пръстите си.
— Вижте — каза той. — Имам чувството, че само си хабя усилията, като ви казвам това, но преди да излезем в орбита, не знаех нищо повече от вас за крайната спирка на този кораб. Каквото съм разбрал, съм го разбрал сам и с моите собствени методи. Когато се съгласих да участвам в мисията, смятах, че отиваме на Марс. Вярно, направих обичайното рекламно споразумение, но то ме засягаше дотолкова, доколкото трябваше да участвам в тоя номер на ДЖЕСЕК да организира нещата на Марс — нищо по-сериозно. Не знаех нищо за каквито и да е чужденци или за каквото и да е от това, за което говорите.
Той стана и заобиколи Маси, за да си налее кафе. Маси погледна въпросително Прайс, докато Замбендорф пълнеше чашата си.
Прайс само повдигна безпомощно рамене.
— Странно — подхвърли Маси към Замбендорф. Направи пауза и наклони любопитно главата си на една страна.
— Веднъж и аз да имам чувството, че говориш истината. Ти или си най-съвършеният лъжец, когото някога съм срещал — а аз съм срещал доста, — или става нещо, което не мога да разбера. Иска ми се да вярвам в това, което току-що ни каза.
На Замбендорф изведнъж му омръзна да се чувства като под микроскоп.
— Добре де, защо не повярваш тогава? — сопна се той и се извърна раздразнено настрана. — От какъв зор ще ви лъжа за нещо подобно? Ако искате да знаете, такава сделка ми предложиха едва наскоро. Аз я отхвърлих. Е, това задоволява ли ви?
— Ти си я отхвърлил — повтори Маси, без да успее напълно да прикрие подигравателната нотка, промъкнала се в гласа му.