Замбендорф Отново се обърна към него.
— Отхвърлих я.
Той произнесе думите бавно и натъртено, вирнал брада на инч от лицето на Маси.
— Навярно най-доброто предложение, което си имал някога в живота си, и най-доброто, което някога ще имаш — обади се провлечено Прайс зад тях. — След като това беше целта и след като всички, от които зависи, са на твоя страна… ти си я отхвърлил. И защо ти трябваше да правиш това?
— Моите причини са си мои причини — отвърна Замбендорф. — Какво, по дяволите, ви засяга вас това?
— След като помагаш на хора, които в името на собствените си интереси се опитват да отредят на цяла една раса положение на втора категория същества, а тръбят, че го правят в мое име — засяга ме — отговори рязко Маси.
Замбендорф почервеня.
— За бога, не съм направил нищо, за да им помогна! — извика той. — Аз отхвърлих предложението им. Колко пъти трябва да го кажа? Какво ви става на вас двамата?
— Защо трябваше да го отхвърляш? — попита отново Маси.
— Какво е това! Отказвам да бъда подложен на такъв кръстосан разпит.
— Ха!… Точно както предполагах — изсумтя Маси.
— Преструва се — измърмори Прайс. — Трябва да се преструва. Затънал е с тях до шията.
— Не ви ли минава през ума, че цялата тази трогателна хуманна загриженост за братята по разум не е само ваш монопол — побесня Замбендорф. — Ако искате да знаете, отхвърлих предложението поради простата причина, че не ми е все едно какво ще стане с талоидите така, както и на вас, даже може би и повече. Това разбирате ли го? Достатъчно просто е, за да го проумеят тъпите ви глави.
Той изгледа сърдито Маси, после стрелна и Прайс. Когато отново заговори, гласът му трепереше от вълнение.
— Аз навярно ги познавам по-добре от който и да е друг от мисията. Не бях ли аз този, който размени първата смислена информация с тях? Не продължиха ли да идват при мен, за да потвърдя едно или друго даже когато многократно им беше казано, че Жиро и тия крачещи учебници по поведение, която той нарича свои помощници, са официалните говори: тели на мисията?… Не ме питайте как, но аз разбирам света на талоидите, който се крие зад думите на екрана, и тези неподвижни метални лица.
Замбендорф се поуспокои малко.
— Знаете ли, наистина става дума за свят — не за свят, до който непосредствено можем да се докоснем, не даже и такъв, който можем да доловим, може би… но той съществува — толкова жив, богат и пъстър, когато се възприема със сетивата на талоидите, колкото е за нас Земята. Мога да го почувствам, когато разговарям с тях.
Двамата го слушаха мълчаливо, а той продължи сдържано:
— Талоидите също знаят това. Ето защо ми се доверяват. Доверяват ми се, за да им разкажа за световете, които се простират над тяхното небе и за новите светове на познанието, които лежат над облаците, засенчващи сегашните им хоризонти. Доверяват ми се, за да им покажа пътищата, по които могат да открият и да изследват тези светове. Това е много повече от онова, което всички тия глупаци на Земята — някога се искали от мен или са смятали, че мога да направя за тях.
Лицето му доби презрително изражение.
— И вие мислите, че ще разменя това за нещо, което шайка тъпоумни директори и бюрократи биха могли да ми предложат — хора, които никога през живота си не са имали една вдъхновена мисъл или представа какво е това?
Замбендорф впери поглед в Маси и Прайс и поклати глава.
— Не, не ми проповядвайте за значението на думата „човек“, за маловажността на случайните различия в биологичния хардуер и други подобни глупости. Защото и на двамата бих могъл да ви изнеса цяла лекция по този въпрос.
В кабината за дълго настъпи тишина. Маси допи кафето си и погледна Прайс с въпросително вдигнати вежди. Прайс изглеждаше смутен и не каза нищо.
— Май… май ти дължим извинение — промърмори Маси.
Замбендорф тръсна глава, явно не желаеше да се говори повече за това. После погледна с любопитство Маси.
— Още не си ми обяснил какво те накара да мислиш, че съм приел такава сделка — каза той.
Маси отново погледна Прайс. Прайс направи гримаса и повдигна рамене.
— Мисля, че има право да знае — каза той.
Замбендорф сви вежди в недоумение. Маси пое дълбоко въздух, задържа го секунда-две, после го изпусна отведнъж и кимна в знак на съгласие.
— Пусни го, Върнън.
После се обърна към Замбендорф.
— Излишно е да ти казвам, че това, което ще видиш, не е предназначено за широката публика. Не знам дали ти е известно, че новините от Земята се цензурират, преди да бъдат разпространени на „Орион“. Фактически голяма част от това, което идва от Земята, тук не се показва. Това все пак беше предвидено още преди да напуснем Земята, и беше направено необходимото да разполагам със самостоятелен канал, свързан пряко с НАСО.