Замбендорф наблюдаваше как Прайс отключи един вграден в стената шкаф и извади малка метална каса, която пък се оказа пълна с видеокасети. Прайс избра една от касетите и отиде да я постави в терминала, като същевременно го изключи от вътрешната линия. Явно това, което беше записано на касетите, беше прекалено деликатно за да бъде поверено на корабната информационна банка. Замбендорф погледна озадачено Маси.
— Ако и на теб ти е било казано, че отиваме на Марс, защо ще тръгне някой да ти осигурява самостоятелна информационна линия? — попита той. — Защо се е смятало, че ще имаш нужда от такава?
Маси се усмихна леко.
— Не знаех за съществуването й, докато едно предварително приготвено съобщение от информационната банка не ми разкри това едва след като напуснахме Земята. Струва ми се, че ти не си единственият, който разбира за какво всъщност е тук едва след като е потеглил.
— Искаш да кажеш, че не си изпратен да контролираш екстрасензорните експерименти на Марс? — попита Замбендорф изненадан.
— Толкова, колкото си изпратен и ти да ги провеждаш.
— Тогава… за какво си изпратен?
— Подозирам, че едва сега започваме да разбираме.
Екранът на терминала оживя и на него се появи мъж със зачервено лице на гном, над което стърчеше бяла, ниско остригана коса, който говореше нещо, но не се чуваше, тъй като звукът още не беше включен. Замбендорф се взря напрегнато за момент, после каза:
— Това не е ли Конлън от НАСО? — Маси вдигна учудено вежди.
— Познаваш ли го?
— Знам го по физиономия.
— Откъде?
— Това ми е работата, да знам много неща.
Изображението на екрана се смени с картина от Сатурн с думите МИСИЯТА НА ТИТАН, изписани с големи букви до сиглите на Джи Си Ен, след това се видя „Орион“ на фона на част от диска на Титан. Явно гледаха запис на редовна информационна емисия от Земята. Чу се женски глас, когато Прайс включи звука, и картината отново се смени, като този път се появи хаосът от машинарии и купищата железария в района непосредствено до база Генуа.
— … каза, че има някаква възможност за спасяване на нещо годно от останките на загиналата чужда цивилизация, открита на Титан, но по-голямата част трябва да се смята за пълен боклук. Във всеки случай разходите на Земята за евентуална мащабна операция за прочистване ще бъдат по-големи, отколкото възможните облаги.
Появи се красива, елегантно облечена жена с кестенява коса, може би някъде около средата на четиридесетте, която седеше зад едно бюро с лице към камерата. Тя се усмихна на зрителите, докато обръщаше листа пред себе си.
— Разочарование, боя се, за тези, които се надяваха на нова промишлена революция, способна да промени живота на всички нас тук, на Земята. Но казват, че това все още е най голямото сметище в познатата ни вселена. Така че кой знае — може да се окаже, че това е добра новина за вас, които търгувате със старо желязо. По-добре започвайте да правите отстъпки от цените! Ще ви се наложи обаче да монтирате допълнителен резервоар на камионетките си.
Замбендорф извърна слисано лице към Маси и поклати невярващо глава. Маси му направи знак да гледа.
Говорителката хвърли бърз поглед на следващия лист.
— Още подробности за талоидите — човекоподобните движещи се експлоатационни роботи, които грабнаха въображението на хората. Те възприемат сложни образи, съставени от електронно усилени оптически вълни, с други думи — обикновената видима светлина, само че многократно усилена, и инфрачервени вълни или топлина, според един професор от Масачузетския технологичен институт, който проучва съобщенията от „Орион“. Гърмящите змии и някои други видове земни змии очевидно си служат с подобна система, но не така чувствителна както при талоидите. Само след няколко минути ще разговаряме с професор Мортън Гласнър, за да научим повече за това…
— Друг въпрос, който мнозина задават, е могат ли талоидите да мислят?
Лицето на жената изчезна и се появиха двама американски войници в скафандри, застанали пред един талоид. Въпреки че картината беше от база Генуа, на фона не се виждаше нищо от града, а само бъркотия от изоставени машини. Картината създаваше впечатление, че талоидът току-що се е появил от някаква джунгла, която обитава. Единият от войниците подаваше нещо и когато талоидът посягаше, го дръпваше обратно, сякаш дразнеше голяма метална мечка, а вторият се хилеше през прозорчето на шлема си. Замбендорф се запита от колко ли часа записи е подбран точно този откъс.