— Какво се е случило, Ото?
— Тези фанатизирани фундаменталисти от хълмовете, с които войниците на Артур винаги имат главоболия — отговори Абакоян.
— Друидите. Да, и какво?
— Унищожили са цял генуезки патрул, а после са избили и една по-голяма войскова част, изпратена след тях — каза Абакоян. — Меко казано, Артур е доста разтревожен.
Замбендорф изглеждаше озадачен.
— Това е ужасно, Ото, и аз, разбира се, им съчувствам… Но защо да е толкова сериозна новината? С какво ни засяга нас?
— Заради начина, по който е станало — отговори Абакоян. — Направили са го със земни оръжия. Някой е започнал да доставя земни оръжия на Хенри и падуанците, а падуанците ги препращат на друидите, за да предизвикват безредици в Генуа. Артур казва, че няма повече нужда от обещания и приказки. Иска нещо, с което да се защити. Ако не можем да му помогнем, ще приеме сделката, която му пробутват Жиро и неговата шайка.
27
Гледано от дванадесетместния флайър „Хорнет“, който се беше спуснал от орбита и сега се носеше над аерозолния слой, червено-кафявото кълбо на Титан с еднообразния си пейзаж ставаше все по-голямо и накрая се превърна в нещо като обширна пустинна повърхност. Замбендорф, облечен в скафандър без шлем, седеше в задната кабина, потънал в мълчалив размисъл за последните събития, а срещу него Върнън Прайс гледаше като омагьосан през едно от страничните прозорчета пъстрата като дъгата орбита на Сатурн, който, увиснал зад Титан, сякаш плуваше полупотопен след огромната равнина на своя пръстен.
Сержант Майкъл О’Флин беше реагирал изключително невъзмутимо и хладнокръвно, когато Замбендорф се беше обърнал към него с въпроса, как може да се отмъкне някой ландър и да се слезе с него на повърхността.
— Виж сега, това не е нещо, дето някой ще остави да се търкаля ей така и който иска да си го ползва — беше казал О’Флин. — Освен това, даже и да докопаш някоя, нищо не можеш да направиш с нея. За един ландър трябват поне четирима души екипаж, всички добре обучени, а и не може да излети, без да е подготвен предварително за полет от екипа механици.
— Аз не ти говоря за орбиталните совалки, за бога — беше му отвърнал Замбендорф. — Какво ще кажеш за една от по-малките машини от рода на персоналните флайъри за къси разстояния? Не можеш ли да измъкнеш един и да го впишеш като изпратен на ремонт или нещо такова?
— Но това са флайъри за повърхността, те не могат да се спускат от орбита.
— Тук могат, ако се наложи — беше настоял Замбендорф. — При тая слаба гравитация на Титан може, стига да пренебрегнеш някои раздели от правилника на НАСО за полети и да забравиш за малко правилата за безопасност на Международната комисия за контрол на космическия транспорт, свързани с натоварването върху крилата и с термичното въздействие.
— Хм… явно знаеш какво говориш, личи си. Чудя се откъде човек като тебе може да ги знае тия неща.
— Няма значение. Въпросът е можеш ли да направиш това, Майк?
— Е, може да мога, може и да не мога… Но представи си за момент, че стане, какво ще правиш с тая железария? Аз не съм ловец на скалпове. Трябва да си намериш пилот.
— Мисля, че мога да уредя това. О’Флин изглеждаше изненадан.
— О, кой… с каква квалификация е?
— Бивш инструктор по бойни действия във Военновъздушната суборбитална бомбена ескадрила. Две години специализация в нападателни действия на голяма височина и тактика на отстъплението. Това достатъчно ли ти е?
— Айде бе, ти се будалкаш! Някой от твоя екип?
— Да.
— Чакай да видя сега… трябва да е Джо, оня едрият негър. Той ли е?
— Не.
— Кой тогава?
— Не се тревожи за това — отвърна Замбендорф и в очите му заиграха пламъчета. — И да ти кажа, няма да ми повярваш. Ще се смаеш, като видиш по време на малката ни експедиция какви таланти има между нас.
Не трябваше голямо въображение, за да се разбере, че доставянето на земни оръжия на войнствените поначало падуанци щеше да дестабилизира напълно отношенията между Падуа и съседните й държави, а не след дълго — и с останалите. Другите талоидски нации щяха да потърсят подобни оръжия, за да се подсигурят срещу заплахата от падуанска агресия — както Генуа фактически вече се стремеше да направи, — а после други щяха да се почувстват застрашени, тъй като тези, които не бяха превъоръжили армиите си, щяха да се окажат заплашени от онези, които бяха направили това. В края на краищата всички талоидски държави щяха да бъдат принудени да сторят същото и в този процес постепенно щяха да бъдат доведени до положението на васална зависимост от Земята, която по този начин щеше да бъде в състояние да преговаря с всяка една поотделно и да наложи своите условия. Това беше стара и позната игра, многократно повтаряна в предишните векове на Земята.