Маси подготви съобщение, в което излагаше накратко най-главното, и по канала на НАСО го изпрати на Конлън. В получения осем часа по-късно отговор се казваше, че Конлън е запознал някой от висшите служители на НАСО с изложеното, но — тяхната версия за събитията така, както са уведомени от управлението за политически връзки на ДЖЕСЕК във Вашингтон, е доста различна. Според нея Падуа била една миролюбива държава, чийто ръководители се стремели към демократичните идеали на Запада, а ограничената помощ, дадена им от мисията, е била по молба на падуанските власти, за да отблъскват набезите на тяхна територия от Генуа — държава, управлявана от незаконно наложен бунтовнически режим — и да освободят падуанските религиозни малцинства, които са подложени на гонения в самата Генуа. Решението да се откликне на молбата се считало за жест на добра воля, който щял да помогне за установяването в бъдеще на дружески взаимоотношения и сътрудничество. Явно на Земята положението още не беше ясно и щеше да мине доста време, докато се изясни, особено като се имаше предвид дългият път на съобщенията до Сатурн и обратно. Замбендорф не беше склонен да чака.
— Ще минат дни, ако чакаме нещо от тях — беше казал той на Маси. — Ти по-добре стой тук и следи развитието на събитията. Аз отивам на Титан да разговарям с Артур.
— Какво смяташ, че можеш да направиш, даже и да успееш по някакъв начин да слезеш долу? — беше попитал Маси.
— Нямам представа, Джери, но не е възможно при това, което става, да седя тук.
Мислите му бяха прекъснати от Клариса Ейдстад, която го повика от предното отделение по вътрешния комуникатор.
— Карл, можеш ли за малко да дойдеш тук? Имаме проблеми.
Прайс се извърна от прозорчето и неспокойно проследи Замбендорф, който стана, заобиколи внимателно завършения наскоро втори транслатор на екипа и се отправи към отворената врата в предната част на кабината. Клариса обърна глава от седалката на командира, а от мястото на втория пилот Ото Абакоян трескаво натискаше разни бутони пред дисплеите и уредите, които явно не му бяха познати.
— Лоша работа — каза Абакоян, като поклати глава. — Не мога да намеря средния диапазон, за да определя, а с монитора не става. Това е непонятно.
— Какво има? — попита Замбендорф.
— Изгубваме го — каза Клариса.
Имаше проблем в определянето на местоположението на флайъра, който възникваше от електронната навигационна мрежа, създадена от спътниците, пуснати от „Орион“ скоро след пристигането на Титан. Клариса беше предупредила, че това може да се случи, ако няма опитен втори пилот навигатор, който при спускането на флайъра да синхронизира бордовата координационна система към променливото разположение на спътниците.
— Знаем, че сме някъде близо до мястото, където трябва да се спуснем през тая бъркотия, но не можем да определим с точност.
— Няма ли изход? — попита Замбендорф, като погледна Абакоян. — Абакоян разпери ръце.
— Съжалявам, Карл. Като се готвехме на кораба, мислех, че ще го сваля без проблем, но явно е нужна по-голяма практика.
— Струваше си да се опита — промърмори Клариса.
— Ти не си виновен, Ото, че не разполагахме с повече време — каза Замбендорф на Абакоян и се обърна към Клариса. — Сериозно ли е това? Можеш ли да се справиш?
— Сигурно, но не и докато летя с това нещо. Най-лесното е да кацнем някъде и да повторим всичко отначало, само че на повърхността, без допълнителното усложнение от необходимостта да компенсирам това, че сме на подвижна платформа. Като се включим веднъж в мрежата в една определена точка, мога да настроя инерционната система така, че автоматично да коригира отклоненията в курса.
— Колко време ти е нужно за това?
— За да бъде всичко точно и сигурно, ъъъ… да кажем, около час. Но трябва да кацнем сега, докато все още знаем поне приблизително точното място. Ако се забавим, кой знае къде над Титан ще пресечем слоя, в тая тъмница, без координати. Тогава само ще гадаем накъде е Генуа.
— По-добре ни сваляй тогава — съгласи се Замбендорф.
— Добре. Иди си на мястото, седни и си затегни колана.
Замбендорф потъна обратно в задната кабина и се отпусна на седалката срещу Прайс.
— Слизаме.
— Повреда?
— Непредвидено спиране за синхронизиране на бордовата навигационна система със спътниковата мрежа.
Червено-кафявата пустиня отвън започна да се издига към тях и когато дойде по-близо, гладките заоблени хълмове бавно се превърнаха в насечени върхове от плътни облаци, между които се спускаха бездънни каньони тъмнина. Канари и бездни от изпарения се издигаха нагоре, после се извисяваха към тях и профучаваха с все по-голяма и по-голяма скорост… а после звездите отгоре изчезнаха и флайърът потъна в тъмнината. Замбендорф почувствува как седалката го притисна, когато Клариса сниши машината срещу сгъстяващата се атмосфера на Титан, за да убие скоростта. Цялата конструкция започна да се тресе и да трака протестиращо, когато, натоварванията надхвърлиха границите, които беше предвидено да издържи.