— Сензорите на крилата показват девет на дванадесет към десет на три, с оранжево-две на шест — извика Абакоян през отворената врата отпред. — Отдолу и под крилата температурата ни обшивката бързо се повишава.
— Дай заден ход, пет градуса встрани и шестнадесет надолу, и двата двигателя докарай до три хиляди и задръж — отсече Клариса.
Замбендорф беше отхвърлен напред срещу коланите на седалката. Някъде отдолу идваше силен вибриращ, шум. На отсрещната седалка Прайс беше стиснал устни и не проронваше дума.
— На десет сме, коефициент на наклона пет — докладва гласът на Абакоян. — Покачване до единадесет под наклон.
— Дай плюс три на спускане — леко.
— Задържане на спускането — увеличено с три градуса.
— Ще успеем ли? — извика Замбендорф.
— Що за въпрос! — изкрещя в отговор Клариса. — Човек не трябва да се примирява с капризите на тия машини. Щом тия приятели горе могат с една яйцеразбивачка да изминат целия път до Титан, дяволите да ме вземат, ако не сваля това чудо на повърхността.
После отново започнаха бързо да губят височина, флайърът се наклони, тъй като Клариса започна да прави широк плавен завой, който щеше да намали скоростта, без да променят нормалното си положение. Вече бяха под аерозолния слой и навън във всички посоки се разстилаше тъмнина, само няколко ивици от метанов облак се белееха призрачно под тях.
— Виж дали можеш да хванеш с радара някакъв контур по повърхността — каза Клариса на Абакоян. — Не искам, като слизам през тая бъркотия, да разчитам само на очите си. Опитай се да намериш нещо високо и равно — плато или нещо такова.
Абакоян забърника по конзолата от едната си страна, измърмори под носа си няколко ругатни и опита другояче.
— Постави средната линия на височината на синьо нула — каза Клариса, като гледаше встрани. — После чрез системата за грубо регулиране фиксирай базата за сканиране и подбери профилния анализ от менюто на С три.
— Какво?… О, да, добре… Готово.
Абакоян започна да повтаря информацията, която се появи на един от екраните:
— Излиза, че сме на височина тридесет и пет хиляди метра, земна скорост три-нула-осем-пет километра в час, намалява с двадесет и осем метра в секунда за секунда. Планински терен с най-високи върхове приблизително осемстотин метра над средното равнище на повърхността.
— Някакви равни върхове? — попита Клариса.
— По-високите изглеждат доста зловещи всичките. Има няколко под петстотин, които са по-подходящи.
— Дай ми изображение от твоя визьор на екран 2.
— Имаш го.
Кръженето ставаше все по-трудно, флайърът продължаваше да губи скорост и височина.
— Добре, зареди двойка сигнални ракети седемдесет-FV-три и ги настрой да се възпламенят на около петдесет метра. После включи долните прожектори и ми дай вертикално оптическо изображение на екран 1 — нареди Клариса, след като няколко секунди изучава дисплея. — Искам да погледна оня равния връх между двата по-тесни. Разбра ли кой имам предвид?
— Разбрах — каза Абакоян, като гледаше екрана пред себе си. — Сигнални ракети на пет-нула и пет-нула метра, прожектори — включени, вертикално оптично изображение на екран едно.
Флайърът съвсем намали скоростта си и увисна неподвижно в мрака, а няколко секунди по-късно два ослепителни кръга светлина заляха пространството под него и осветиха плоския връх, който невидимите му радарни пръсти бяха опипали. Върхът беше приемливо равен, без пукнатини и ровини, без скали и пръснати отломки. Прожекторите откриха място за кацане и го задържаха в светещата си прегръдка, а флайърът отново започна да потъва бавно надолу, за да измине последните неколкостотин фута от своя път.
— Каква ли ще е тая поличба? — прошепна боязливо Грурк, вкаменен и зяпнал към двата блестящи виолетови кръга, които се бяха появили в небето над върха на планината секунди след като гласовете бяха утихнали. — От Създателя! — ахна той.
Едно летящо създание, подобно на това, което беше видял над Ксерксеон, но излъчващо ослепителна, светлина и много по-голямо, се носеше над кръговете към върха. То се спускаше бавно към повърхността, като се крепеше на колона виолетово сияние. Кръговете също се спускаха плавно, като през цялото време се носеха пред създанието, сякаш разчистваха пътя му — предвестници от светлина, изпратени напред, за да водят небесния звяр от свещеното му царство отвъд небето. Създанието се изгуби от погледа, а малко след това, сред скалите на върха се появи и засия меко ореол от виолетова светлина.