За няколко секунди настъпи тишина, нарушавана само от гласовете на Клариса и Абакоян, които разговаряха с цифри в носовата част на совалката.
— И така, какво смяташ да правиш? — попита накрая Прайс. — За талоидите, имам предвид. Не можем просто да си измием ръцете и нищо да не направим.
Замбендорф наведе намръщено глава и въздъхна.
— Преди всичко трябва да приемем действителността такава, каквато е — отговори бавно той. — А тя е такава, че не е възможно от хора, чиято вяра е основана на невежество и суеверия, за една нощ да направиш разсъдливи, обективни мислители. Само ще си загубиш времето. Те нямат необходимите разбирания. Единственият начин да се отърват от покварените вождове е да престанат да ги слушат — не заради лозунгите, които ти или аз бихме ги накарали да научат наизуст, а по причини, които те самите са открили и проумели. Ти си прав — трябва им просвещение, но за нещастие то не е в опаковка за експресно приготвяне само като му се добави вода.
Прайс се замисли за момент.
— Добре, щом се знае, че така или иначе за известно време те ще си останат такива, може би най-доброто, което си в състояние да направиш, е да им предложиш някакъв безвреден заместител, който междувременно да ги напоява — каза той. — Знаеш за какво говоря. Правиш го от години, нали?
Е, схвана най-после — изсумтя Замбендорф.
Прайс загриза нокътя на палеца си и секунда-две гледа колебливо Замбендорф, после отмести погледа си към отсрещната стена. Внезапно стана, прекоси кабината и се втората през един от илюминаторите.
— Какво има? — попита Замбендорф, като се обърна на седалката си.
— Стори ми се, че нещо се движи навън точно зад осветеното… Може би греша. Не знам.
Замбендорф се изправи и отиде до илюминатора да погледне сам. След няколко секунди той извика към вратата за предната кабина:
— Клариса, можеш ли да пуснеш един външен прожектор от лявата страна?
— Защо?
— Стори ни се, че нещо се движи навън.
Миг по-късно сноп светлина прониза тъмнината и освети ярко фигурата на талоид. Той стоеше неподвижно на колене със сключени на гърдите ръце и наведена в смирено благоговение глава.
28
— Ааа!
Грурк вдигна ръце, за да защити очите си, когато светещата страна на създанието се отвори и отвътре блесна още по-ослепителна виолетова светлина. Явно тази среща е била предопределена и бележеше мига, в който Създателят беше решил да разкрие на Грурк делото, за което целият му досегашен живот е бил просто подготовка. Хор от гласове запя оглушително от една издутина на гърба на създанието, издигна се до кресчендо, сякаш да извести за пристигането на някакво величие, после утихна. Грурк отмести пръстите си от едното око, за да погледне… и ахна, а после вдигна нерешително глава, обзет от страхопочитание и ужас. От сияещата вътрешност на създанието, едва забележима на фона на силния блясък, се беше появила някаква фигура. Когато приближи, очертанията й придобиха форма и плът — едър ангел с кръгла глава и лице, което грееше като огън, обвит в светеща пара, изпратен от небесното царство при Грурк като личен пратеник на Създателя.
— О, стани, глупако! — каза раздразнено Замбендорф. На екрана на транслатора, който носеше, се появи ИЗПРАВИ СЕ НА КРАКА. ТИ СЕ ШЕГУВАШ.
— Изтрий — каза му Замбендорф с въздишка. — Предай: стани.
— Стани — прогърмя ангелът и направи няколко крачки напред.
Той държеше клонче от някакво чудновато дърво, което Грурк не познаваше. Зад него, в отвора на светещата част на създанието, се появи друг ангел.
— Ето, Върнън — произнесе Замбендорф в микрофона на шлема си. — Първият ти талоид на живо.
Талоидът носеше туника, изплетена от жица, плътна, подобна на пелерина дреха и черна шапка от нещо като гума. Като се изправяше, той вдигна металната тояга, която беше оставил до себе си.
— Това е… изумително — обади се Върнън, като се запъваше. — Толкова е по-различно от това да гледаш записи от кораба.
За секунда-две настъпи тишина.
— Как смяташ, какво прави тук?
— Нямам представа… може би са го привлекли светлината и топлинната радиация. Като имам предвид някои неща, казани от Галилео, няма да се изненадам, ако ни мисли за богове или нещо такова.
— Ама че мистерия — каза Прайс удивено.
— Аз съм Замбендорф — каза Замбендорф, като включи отново транслатора и посочи към себе си. После нареди на апарата:
— Предай името ми.
— Аз съм Носещият цвете — произнесе ангелът, когато компютрите предадоха поредицата импулси, отговарящи на „Замбендорф“.