Той носи свещения символ на живота, реши Грурк. После ангелът попита:
— Как се казваш?
— Грурк, известен като Чуващия гласове, син на Метгарк и Корскерия и брат на Тирг — отговори Грурк. Беше изненадан, че ангелът не знае.
— Не, твърде дълго е. По-кратко, моля — каза ангелът.
Зад него небесните гласове отново започнаха да се извисяват и да стихват, сякаш казваха: светлина и благоговение… светлина и благоговение… А не беше ли: дарявай светлина и благоговение? Грурк напрегнато се мъчеше да схване смисъла. Ангелът продължаваше да стои и да чака. Защо не искаше да приеме името му? Какво се опитваха да кажат гласовете?
И тогава Грурк разбра. Това беше моментът на неговото духовно прераждане, който щеше да бъде ознаменуван с прекръстването му с ново име. Ангелът чакаше от него да повтори името, с което Създателят искаше занапред Грурк да бъде известен и което гласовете му подсказваха.
— Просветителят — възкликна той, когато го обзе озарението.
— Аз съм Просветителят!
ИМЕТО Е ПОЛУЧЕНО — докладва екранът на транслатора. — ТЪРСИ СЕ АНГЛИЙСКО СЪОТВЕТСТВИЕ. Замбендорф се замисли за момент, после каза:
— Мойсей. Запиши го М-О-Й-С-Е-Й.
— Мойсей? — повтори екранът. — Да.
— Ще тръгна от това място, както е наредил Създателят, и ще просвещавам света — обяви Просветителят с обзет от страст глас. — Ще унищожа богохулниците и ще сразя неверниците, които не се преклонят пред свещените слова, чути от мен. Ще…
— Спри! Стига си дърдорил! Нищо не разбирам. По-простичко. По-кратко, моля.
Не говореше ангелът, а клончето, което той държеше, изведнъж забеляза Просветителят — ангелът учеше клончето да говори. Просветителят зяпна с почуда. После реши, че това е чудо, което показва, че ангелът наистина е пратеник на Създателя. Това обясняваше и въпросите — клончето беше като дете и от него явно не можеше да се очаква веднага да схване цялата сложност на речта.
— Моята задача сега — каза му той, като се опитваше фразите му да бъдат по-кратки и по-прости. — Да говоря на света. Да убия всички врагове на Създателя.
— Да говориш на света означава да говориш на робосъщества? — попита клончето.
— Да — отговори Просветителят.
ЗАДАЧАТА НА МОЙСЕЙ СЕГА — ДА ГОВОРИ НА ТАЛОИДИТЕ, ДА УБИВА ЕРЕТИЦИТЕ — екранът информира Замбендорф.
Замбендорф поклати глава.
— Не! Не! Да се убивате един друг не е изход. Трябва да проумееш това!
Екранът предложи НЕ ДА СЕ УБИВАТЕ ЕДИН ДРУГ НЕ Е ДОБЪР МЕТОД. МНОГО ВЕРОЯТНО Е ДА РАЗБЕРЕШ.
— По дяволите — измърмори Замбендорф под носа си. — Изтрий. Предай: не се убивайте един друг. Наложително е да разбереш това.
(Фраза 1) НЕ УБИВАЙ
(Фраза 2) НАЛОЖИТЕЛНО = заповед?
— О, боже… изтрий фраза 2 — нареди Замбендорф. А клончето каза:
— Не убивай.
— Клариса — повика я Замбендорф по радиото. — Как сте там?
— Почти свършихме. Защо?
— Ото може ли да дойде тук? Той се оправя по-добре от мен с тоя проклет транслатор.
— Готов съм. Само да сложа шлема си — обади се гласът на Абакоян.
През това време Просветителят стоеше като истукан и се дивеше. Той беше чул свещената заповед. Каква ли нова мъдрост му разкриваше Създателят? Толкова ли огромна и непобедима беше силата му, че святата му същност не се страхуваше от врагове? Нямаше ли да бъдат наказани богохулниците, еретиците и неверниците? Просветителят се пулеше срещу клончето и се мъчеше да разгадае значението на казаното. И тогава вътрешният му взор бавно се отвори. Какво означаваше за убиеш друго робосъщество освен бруталност и невежество, неспособност да убеждаваш с други средства? Убийството не изискваше учение и познание, нито пък дисциплина и самоусъвършенстване, не изискваше прозрение за ценното или стремеж към възвишеното. На това бяха способни и последните диваци от най-отдалечените тресавища южно от Серетгин. Друг начин за изглаждане на противоречията си те не знаеха.
Това наистина беше свещен миг, който щеше да бъде записан в Писанието, а това място щеше да стане свято и да бъде посещавано от поклонници и разкаяли се през всичките дванадесетици сияния, останали до края на света. Този миг трябваше да бъде ознаменуван с някакво дело, което да пребъде във времето, помисли Просветителят, а мястото — означено като избрано за спускането на ангелите. Той се огледа наоколо и забеляза гладка плоска скала, явно поставена там за целта, отиде до нея и с върха на тоягата си бавно и тържествено издълба в горния край думите:
НЕ УБИВАЙ.
Когато свърши, огледа се и видя, че се е появил трети ангел.
— Какво още ще заповяда Създателят? — попита той смирено.
Абакоян взе транслатора от Замбендорф.