— Изглежда доста впечатлен от думите ти — каза той. — Може би това е някаква нова идея за тия приятели. Интересува се искаш ли още нещо от тях.
— Не трябва да вярват, ако някой се опита да им каже, че са непълноценни и по-низши — каза Замбендорф. — Нито пък трябва да смятат, че са по-висши от който и да е от съседните народи. Всички народи трябва да се възприемат взаимно като равноправни и да се научат да си сътрудничат за изграждането на по-добро бъдеще за всеки.
След кратък диалог с транслатора Абакоян сведе думите му до нещо, което апаратът можеше да възприеме.
И клончето отново заговори. Просветителят го изслуша, после прибави цифрата 1 пред предишния надпис и под него издълба:
2. ТИ И ТВОЯТ СЪСЕД СТЕ РАВНИ. ПОМАГАЙ НА СЪСЕДА СИ И ТОЙ ЩЕ ТИ ПОМАГА.
Просветителят трябваше да е просветен, щом щеше да разнася просвещение на другите. С няколко прости думи Създателят му беше разкрил цял един нов свят, който можеше да се изгради — свят, в който всички робосъщества в дух на състрадание, сътрудничество, търпимост и разбирателство щяха да преуспяват и да си помагат да станат по-силни. Всички щяха да са братя както двамата с Тирг. Щеше да настъпи нова ера, в която убийството и насилието щяха да бъдат отречени и между робосъществата ще се възцари всеобща любов — по-голяма, по-дълбока и по-трайна сила за промяна на света, отколкото всичко познато дотогава.
— Какво прави? — попита Прайс, когато талоидът издълба втори ред под знаците, които беше направил с тоягата си върху голяма ледена плоча.
— Изглежда не си носи бележник — отговори Абакоян. — Май говорим точно каквото трябва.
Прайс се загледа няколко секунди в талоида.
— Сега ще се върна — каза той и изчезна през отворената външна врата на люка.
— Напълно готова съм — осведоми ги гласът на Клариса. — Какво става там с Рин-Тин-Тин?
— Още няколко минути — отвърна Замбендорф. Той премина на вътрешна връзка и се обърна към Абакоян:
— Не трябва сляпо да приемат всичко, в което други ги карат да вярват. Фактите са единственият път към истината я не могат да бъдат променяни от желанието да бъдат други.
В заключение талоидът написа:
3. ПАЗИ СЕ ОТ ЕЗИКА НА ИЗМАМНИКА.
НЕКА СЛОВАТА ТИ БЪДАТ ВИНАГИ ВЕРНИ СЛУГИ НА ИСТИНАТА, ЗАЩОТО ИСТИНАТА НЕ Е ПОДВЛАСТНА НА СЛОВАТА.
Докато пишеше всичко това, Прайс се появи с видеоапаратура и с една универсална плазмена горелка със слаба мощност, взета от шкафа с инструменти.
— Какво смяташ да правиш? — попита го Замбендорф.
— Да му спестя разкарването дотук, ако забрави нещо — отвърна Прайс. — Освен това събирам образци от талоидската писменост.
Той включи камерата и предаде няколко кадъра със скалата в паметта на компютърната система на флайъра, а после, доволен, че е останал запис с оригиналния надпис внимателно повтори с горелката знаците, за да се получи по-дълбоко и по-ясно изображение върху леда. След като засне няколко кадъра, той насочи единия от тях към проявяващото устройство на записващата апаратура и след няколко секунди един пластмасов лист, пригоден за условията на Титан, падна в ръката му и от ниската температура бързо се втвърди.
— Знаеш ли, Върнън, понякога оставам с впечатлението, че си доста сантиментален — подхвърли Абакоян.
— Може би — съгласи се весело Прайс.
Той се огледа, вдигна една от по-дребните ледени плочки, с които беше осеян целият връх, и с горелката разтопи повърхността от едната й страна. После притисна листа върху плочката и изчака няколко секунди отново да замръзне, като непрекъснато ги държеше плътно притиснати. Накрая му хрумна да разтопи няколко ледени парчета и да остави водата да се стича върху лицевата страна на плочката, като по този начин покри листа с тънък предпазен слой прозрачен като стъкло лед. Резултатът беше съвсем задоволителен. Той я подаде на талоида.
— Заповядай, Мойсей, стари друже, закачи си го на стената, като се прибереш у дома.
— По-добре да свършваме — каза Абакоян. — Времето напредва.
— Ото е прав — съгласи се Замбендорф. — Доволен ли си сега, Върнън?
— Мисля; че да. Направо е… о, все едно правиш добрина.
Просветителят с удивление зяпаше свещената плочка в ръцете си, още леко нагрята — заповедите на Създателя го определяха него, Просветителя, като пратеник, който, да разнесе свещеното слово сред расата на робосъществата. Беше безмълвен. Чувствата, които напираха в него, бяха прекалено бурни и объркващи, за да може даже да мисли свързано.
— На добър час, Просветителю — каза клончето. — Нашето дело чака. Не оставай повече тук. Сполука!
Просветителят вдигна глава и видя как ангелът, който носеше клончето, се обърна и влезе в светещото създание. После вторият ангел — този, който беше накарал живото растение да изпише с огън плочката и я беше запечатил в твърдата скала — го последва. Накрая ангелът, който се беше появил първи, отстъпи бавно към блестящия отвор, вдигна ръка за поздрав и потъна в светлината. Секунди по-късно отворът се закри, а снопът светлина, който се излъчваше от върха на създанието, внезапно изчезна.