— Вярваме! Вярваме!
— Слушайте Просветителя, Избрания!
— Пощади нас грешните, о, Драконе. Разкайваме се! Разкайваме се!
Даже Просветителят беше поразен от ефекта на собствените си думи.
— Всичко това… и с толкова малко усилия? — измърмори той невярващо на коня си. — Трябва наистина да съм избраник.
— Какво става там долу? — попита Клариса, слисана на пълно. — Карл, какво, по дяволите, му каза на тоя приятел? Прайс изглеждаше разтревожен.
— Защо всички скачат от конете? — попита той. — Добре ли са? Какво им става?
— Изглежда се прекланят пред Мойсей — каза недоверчиво Абакоян. — Той размахва това видеокопие, което му даде.
Замбендорф се беше умълчал. Очите му се присвиха замислено, докато наблюдаваше екрана. Накрая каза с отнесен глас:
— Всички са облечени еднакво, което предполага, че са войници. А това е територия на Падуа, нали?
— И какво? — попита Клариса.
— Галилео казваше, че падуанските конни гвардейци са едни от най-ревностните и най-фанатичните войници в тази част на Титан — отговори Замбендорф. — И въпреки това току-що извадихме от строя цял ескадрон от тях… и то без даже и едно от оръжията, които Артур иска да притежава, и до които доста трудно ще се доберем, дори и да приемем, че това е пътят, който той трябва да следва.
За няколко секунди настъпи тишина, останалите обмисляха думите му. Накрая Прайс го попита:
— За едно и също ли мислим?
Замбендорф сви вежди, потърка брадата си и отново погледна към екрана.
— Ако искаш вярвай, но нямам абсолютно никаква представа, Върнън — призна той откровено. — Имам чувството обаче, че току-що се натъкнахме на решението на проблема на Артур с друидите.
29
В единия край на специално разчистеното пространство, простиращо се по цялата дължина на заградената част зад резиденцията на Клейпур, един сержант от картогианската пехота беше залегнал с пленена васкорианска гранатохвъргачка, притиснал я плътно до рамото си и подпрял с едната си ръка оръжието отпред. Той погледна през горната тръба първия от червените дискове, наредени покрай отсрещната стена, прицели се внимателно и с пръста на другата ръка натисна спусъка. Хвъргачката изрева и ритна силно, а в същия момент по-голямата част от червения диск изчезна. Сержантът бързо повтори изстрела, а през това време Клейпур и Дорнвалд наблюдаваха мрачно, заобиколени от малка група картогиански офицери и военни съветници. Мигновено един неголям леден блок се пръсна на парчета, част от стената, изградена от органичен материал, се превърна в каша, а два комплекта стандартни картогиански ризници, поставени върху манекени с естествени размери в края на редицата, станаха на парчета. Дорнвалд даде знак и група войници, отдръпнали се доста назад от огневата линия, се втурнаха да съберат мишените.
— Няма спасение от това — прошепна Лофбейел на Тирг, който гледаше вцепенен. — Ония войници са били обречени още като тръгнаха да преследват васкорианците. Изходът е бил предрешен.
— Наистина — съгласи се Тирг. — Точно както Хоразорго и кроаксианците са били обречени още като решиха да навлязат в Мераказин. А сега цялата Картогия е обречена.
Лумиански оръжия като тези, които един картогиански боен отряд, предвождай от Дорнвалд, беше пленил дълбоко навътре в територията на баскорианците, бяха причината за многобройните беди, сполетели в последно време Картогия. Един редовен граничен патрул не беше се върнал, а изпратената да го търси част беше почти унищожена от засадата на васкорианците. После васкорианците нападнаха едно гранично укрепление, което след упорита съпротива падна. Малка група оцелели избяга и успя да се присъедини към подкреплението, идващо от Менасим под командването на генерал Йемблайен. Клейпур беше заповядал на Йемблайен да спре и да отбягва да влиза в сражение, докато не се разбере причината за внезапно нарасналата мощ на васкорианците.
Най-тревожното в неочакваните успехи на васкорианците беше, че лумианските оръжия по всяка вероятност бяха дошли от кроаксианците, с които лумианците бяха осъществили контакт. Ако превземането на граничната зона от васкорианците беше подготовка за масирано нахлуване от Кроаксия и ако цялата редовна кроаксианска армия беше въоръжена с такава опустошителна огнева мощ, каквато беше демонстрирана зад резиденцията на Клейпур, Картогия нямаше да просъществува и едно сияние. Със социалния експеримент на Клейпур щеше да бъде свършено. Нощ щеше да се спусне над Века на Просвещението, който едва беше започнал да изгрява. Всичко, от което Тирг и Лофбейел бяха търсили начин да избягат, отново щеше да ги погълне.