— Какво е твоето мнение, Пелимиад? — попита Клейпур техническия съветник, който с проницателното око на специалист разглеждаше Друг образец васкорианско оръжие.
Пелимиад колебливо поклати глава.
— На този свят такава детайлност и прецизност има само при естествените растения — отвърна той. — Нито един от занаятчиите, които съм виждал или за които съм чувал, не би могъл да постигне и далечна прилика с това. Ако това е дело на лумианците, тогава те наистина може да са Създатели.
— Ти не можеш да предложиш нищо подобно, колкото и да е по-несъвършено, нито пък някакво друго средство, което да направи нашите войници равностойни противници? — попита Дорнвалд.
Пелимиад отново поклати глава.
— Нищо, генерале.
Двама войници тичешком донесоха от другия край на площадката четирите мишени. Центърът на червения диск на първата беше отнесен напълно. Единият край на диска на втората беше надупчен като решето. Третата беше осеяна с по-отдалечени една от друга дупки, а четвъртата беше като първата. Клейпур вдъхна дълбоко и тежко през охладителите си и поклати мрачно глава.
— Нямаме друг избор — каза той. — Единственият ни шанс е да приемем условията, които лумианците търговци ни предложиха в началото. Щом не можем сами да си направим подобни оръжия, ще трябва да вземем от техните, а ако опитомяването на горите в интерес на лумианците е цената, която трябва да платим, така да бъде. Това е въпрос на оцеляване.
Той се обърна към Лиоканор, ръководителя на военното разузнаване.
— Събери кабинета да съгласуваме формата на нашето послание. Ще го изпратим на лумианските търговски принцове по изследователите, които още се намират в лагера.
— Веднага, сър — отвърна Лиоканор и бързо се отдалечи.
— Ние ще продължим към Заседателната зала и там ще изчакаме останалите — каза Клейпур. — Първата ни задача е да въоръжим колкото е възможно най-добре всеки годен да воюва гражданин, в случай че кроаксианците нахлуят, и да възприемем тактика, с която да ги удържим, докато получим помощ от лумианците. Боя се, че ни чакат тежки времена.
Тирг изпадна в униние, докато двамата с Лофбейел следваха останалите през двора към сградата. С присъщата си прагматичност Клейпур полагаше усилия да реагира на ситуацията по най-добрия начин и не губеше време и сили за безсмислени обвинения или оплаквания. Но Тирг беше този, който ги убеди, че Носещият цвете е искрен и че трябва да се вслуша в коварните му думи. Сега беше ясно, че целият епизод, в който се беше включил и Носещият цвете, е бил една лумианска игра, целяща Картогия да не заподозре нищо и да остане бездейна, докато приключат преговорите с Кроаксия — началото на един процес, който в края на краищата щеше да постави всички робонации под игото на лумианците. Лумианската стратегия за постигане на целта беше хладнокръвна, пресметната, безмилостна и ефикасна, а осъществяването й беше толкова умело, че Клейпур започна да подозира, че методите им са усъвършенствани много преди това — за поробване на дузини или дузини от дузини светове. Но каквато и да беше истината, процесът вече не можеше да бъде спрян. По-добре робска държава, отколкото изобщо никаква държава. Главната задача сега беше да се осигури оцеляването на Картогия.
Най-лошото беше, че Тирг се беше доверил изцяло на Носещия цвете и сега не му оставаше нищо друго освен да признае, че е бил измамен жестоко. Това го измъчваше най-много. В нищо през живота си не беше вярвал повече, отколкото в близките отношения между него и Носещия цвете, за които беше смятал, че са взаимни — отношения, основани на общото разбиране за силата на разума, превъзмогващи различията в езика, расата, формата и даже в световете, от които двамата произхождаха. Всеки беше признал в другия едно качество, общо и за двамата, което беше свело всички различия между тях, поразителни на пръв поглед, просто до незначителни подробности, качество, което беше разкрило — или поне Тирг така смяташе — наличието на връзка, способна да обедини всички непознати форми на живот и разум, съществуващи на безбройните светове отвъд небето. Истина беше, че навсякъде общото между любознателните умове беше повече от това, което ги разделяше и те биха могли да работят заедно, без да обръщат внимание на това, кой какъв е и откъде произхожда, точно както истинските умове на Кроаксия и Картогия биха могли да работят заедно, без да се съобразяват с границите между техните държави. Знанията на лумианците щяха да проникнат навсякъде из Робия и да сложат край на господството на невежеството, предразсъдъците и страха. Убежденията нямаше повече да бъдат налагани с диктат и заплахи… а вместо това щяха да тържествуват разумът и познанието.