— А нашите разузнавачи и наблюдатели? — попита той.
— Какво могат да кажат те за всички тия чудеса и дракони?
Лицето на пратеника остана безизразно.
— Нищо, сър. Но бяха получени много съобщения, според които една лумианска летяща кола по същото време е била много активна по местата, където се предполага, че са станали чудесата.
— Разбирам — каза Дорнвалд.
Той се обърна и потърси с очи погледа на Клейпур. Клейпур се усмихваше, както правеха и другите зад него. Тогава Дорнвалд също се ухили.
И Тирг се усмихна — първо леко и невярващо, после по-широко, а накрая тупна сърдечно Лофбейел по гърба и се засмя силно. Кой е Просветителят — нямаше представа, но мислеше, че знае чия е летящата кола и кой е истинският чудотворец, който се крие зад цялата тази работа.
На „Орион“ Джеролд Маси излезе сърдито от елеватора в глобус II и пое по коридора, който водеше към работните помещения на екипа на Замбендорф. Беше разговарял с няколко учени и други специалисти от мисията за създалото се положение и беше успял да настрои някои от тях за незабавни активни действия — достатъчни да се подаде официален протест срещу Лихърни. И какво последва: след цял куп вещо изпипани препятствия, опровержения, формалности и бюрократични спънки протестът беше отхвърлен, а искането за свободен достъп до комуникационната връзка със Земята — учтиво, но твърдо отказано. Направили всичко, което могат, протестиращите бяха изразили съжалението си пред Маси — по благоприличен и възпитан начин, естествено — и се бяха върнали към своите интереси и задължения. Още по-дразнеща беше мисълта, че професионалистът психолог беше той, а нещата се бяха развили точно както беше предсказал Замбендорф.
— И двамата знаем коя е пружината на човешките действия, Джери — беше казал Замбендорф. — Разликата е, че аз го приемам, а ти — не.
— Маси стигна до вратата, почука и изчака, докато Телма провери на визьора кой е, преди да го пусне да влезе.
— Лошо — каза й той, като се втурна вътре и размаха ръце. — Лихърни го очакваше. Беше напълно подготвен. Във всеки случай освен Дейв Крукс, Лейън Кийхоу, Греъм Спиърман, Уебстър и още няколко души, които наистина са загрижени, никой не се интересува. Нищо от това, което става, не е в състояние да ги развълнува.
Телма не изглеждаше изненадана.
— Въпреки всичко трябваше да опиташ — каза тя. — Забрави го за минута и ела да погледнеш.
Тя го въведе вътре и седна пред екрана, който беше наблюдавала, когато той пристигна. Маси застана зад стола и надникна през рамото й. На екрана се виждаше процесия от талоиди, облечени в развяващи се бели роби, окичени с венци — вероятно нанизани на жица метални ленти — около вратовете си. Някои от тях носеха хоругви с талоидски надписи, други удряха или надуваха предмети, които приличаха на музикални инструменти, а останалите маршируваха и се полюшваха ритмично. От двете страни на процесията бавно се движеха ездачи в униформа. Маси разпозна в тях генуезци, които водеха животни, натоварени със земни пушки и автомати и сандъци с гранати и муниции. Встрани от тях на пътя се стичаха да гледат други талоиди.
— Това образ от флайъра на Карл ли е? — попита Маси.
Телма кимна.
— Да. На живо.
— Пътят за Генуа — каза му Телма. — Пълен е с друиди. Отиват в база Генуа да върнат обратно цялата железария. Мойсей направи нещо наистина голямо.
Както наблюдаваше, Маси поклати глава и установи, че се усмихва.
— Не знам… Никога не съм виждал подобна лудост — промърмори той. — Не очаквах, по дяволите, такъв лавинообразен ефект.
— Артур и Галилео се обаждаха преди малко — каза Телма… — И те изглеждат доста доволни от всичко, което става.
— Имаш ли връзка с флайъра? — попита я Маси. Телма кимна и натисна един бутон под екрана.
— Здравейте, „Хорнет“. Има ли някой там? — попита тя. — Какво ново? — обади се гласът на Клариса.
— О, току-що дойде Джери Маси. Мисля, че иска да поднесе поздравленията си — каза Телма.
— Не мога да повярвам — извика през рамото й Маси.
— Затова винаги си имал проблеми — отвърна Клариса.
— Подценяваш противника.
— Може би. Както и да е, Карл там ли е?
— Момент.
Минаха няколко секунди. После гласът на Замбендорф каза:
— Здравей, Джери. Е, какво ще кажеш за нашето малко шоу тук?
— Поразен съм. Мисля, че Артур и Галилео са повече от доволни от услугата, която им направихте.
— Винаги се стараем клиентите ни да получават това, за което си харчат парите — отвърна Замбендорф. — Какво стана с Лихърни.
— Нищо, почти както ти предвиди.