— Благодаря ви.
— Как мина турнето?
— Много приятно и изключително успешно.
— Радвам се да го чуя. Всъщност бих искала да се върна на тази тема след малко, но първо, преди да кажа каквото и да е, което би могло да издаде нещо, се чудя дали мога да ви убедя заради зрителите да приемете едно дребно предизвикателство.
За секунда Кирсън се усмихна дяволито.
— Така, аз със сигурност мога да потвърдя, че никога преди не сме се виждали и за зрителите може да е интересно да научат, че тази сутрин в Ен Би Си дори не знаехме кой репортер ще поеме задачата. Петима души теглихме жребий преди по-малко от час.
Тя направи пауза, за да даде възможност това да се отчете, после каза:
— Чудя се, хер Замбендорф, какво можете да разберете за мен, една напълно непозната, освен това, че съм руса, средна на ръст и имам няколко лунички.
Тя се засмя към камерата на шегата, после се обърна пак към Замбендорф и зачака с любопитство.
Замбендорф задържа няколко секунди погледа си върху нея, после затвори очи и сякаш започна да концентрира силите си. Хората във фоайето, които наблюдаваха, притихнаха. Спокойствие и ведрина се изписаха на лицето му и той леко се усмихна. Когато отново отвори очи, чертите му останаха спокойни, но погледът му пронизваше.
— Вие не сте от този град — каза бавно той, като продължаваше да се взира в лицето й. — Виждам вода. Вашият дом е отвъд водата, но не много далече оттук, на запад. Трябва да е отвъд реката, може би в Ню Джързи. В района на Нюарк изглежда… името му подсказва цвят… жълто, може би, или оранжево…
Очите на Кирсън се разшириха невярващо. Операторите и инженерите си размениха погледи, които говореха, че са впечатлени.
— Това… това е изумително! — заекна Кирсън пред камерата. — Кълна се, двамата с този човек никога досега не сме се срещали.
— Има двама мъже много близо до вас — продължи Замбендорф. — Единият се казва Уилям, Уилям или Бил. Той е по-възрастният от двамата… вашият съпруг, ако не греша. Имате ли наистина съпруг?
Кирсън кимна вцепенено.
— Ммм — проточи Замбендорф многозначително. — Сега започвам да го виждам малко по-ясно — доста висок, с кестенява коса… Не, не казвайте нищо, моля ви. Само продължете да се съсредоточавате, ако обичате, върху образа на съпруга си…
2
— Хм! — Уолтър Конлън, ръководител на Програмата за планетарни изследвания на НАСО, се намръщи над листа на бюрото пред себе си, погледна отново многобройните забележки и задрасквания, нанесени с яркочервено мастило заедно с инициалите на различни хора от висшите кръгове в административната йерархия на НАСО, и лицето му придоби пренебрежителен израз. Беше червендалесто лице с непокорни рунтави вежди, което бялата, ниско подстригана коса и късият месест нос правеха още по-живо и войнствено. По-старите учени от Програмата го наричаха ГНАСО Гнома.
— И все пак не мога да разбера какво не ви харесва — повтори той. — Казано е каквото е нужно и е вярно. Искахте моето съдействие. Добре, ето. Не си падам по политическата козметика и по тая философия „Не дразни лудите“.
Алън Брейди, наскоро назначеният широкоплещест, русокос и елегантно облечен ръководител на отдела за връзки с обществеността на Северноамериканското поделение на НАСО, който седеше отсреща, с усилие успя да сдържи раздразнението си. Бяха го предупредили, че ще има проблеми с Конлън, но беше сметнал, че с опита си да поиска мнението му за отзива, който трябваше да излезе на другия ден в пресата по повод изявленията на Корнинг за нашествие на НЛО, прави стъпка в правилната посока. Черновата обаче, върнала се обратно от терминала на Конлън петнадесет минути след молбата на Брейди, беше предизвикала едва ли не сърдечни пристъпи в отдела за връзки с обществеността.
— Но ние не можем да отпечатаме подобно нещо, Уолт — възрази Брейди. — Излиза всъщност, че един американски сенатор е или глупак, или измамник.
— Такъв е — отвърна Конлън. — И двете. В науката той е невежа, а ако истината стане известна, ще се разбере, че се интересува от Новоевангелисткото научно братство толкова, колкото аз от средновековна турска поезия. Това си е чиста политика — пачки банкноти, фанфари, ала-бала и балони. Можеш да ме цитираш.
Брейди сви за миг устни, после махна примирително с ръка.
— Добре, и така да е. Ние все пак не можем да правим подобни изявления в официален бюлетин на НАСО. Да оставим етиката, нашата дейност е подчинена на правителството и не можем да си позволим да си създаваме врагове от хора като Корнинг. А програми като вашата, които все още се финансират главно от обществени организации.