— Четох някъде, че много здраве е вредно — каза Бейкър.
— Предизвиква рак, а?
— Всичко, което е прекалено, не предизвиква ли винаги нещо?
— Какво ще кажеш за прекаленото въздържане? — попита Фрейзър.
— Предизвиква недостиг на излишък — каза Бейкър. — Това настина е лошо. Глауцен се изкикоти.
— За известно време ще трябва да свикнеш с това, Кланси. Никакви забави, като стигнем в Падуа, само работа, момчето ми.
Бейкър се съсредоточи за момент в приборите.
— Слушайте, момчета, имам страхотна идея — каза той, като извърна глава да погледне през облегалката назад. — Какво ще кажете за най-новия номер от Южна Калифорния?
— Какъв е той? — попита Глауцен.
— Едно щуро парти с размяна на партньорките! Сега е на мода…
Бейкър спря, като видя едрия чернокож войник, облечен в маскировъчния боен костюм на специалните части — единия от двамата нелегално пътуващи — да се появява на вратата зад тях.
— Ей, на теб не ти се полага да влизаш тук — предупреди той. — Докато стигнем до лагера, трябва да стоиш на мястото си със закопчан колан.
— Да беше излязъл, а — каза Шварц, като погледна назад. — Ако искаш да видиш командното табло — добре, но не преди да слезем долу, ясно ли е?
Джо Фелбърг се вмъкна в кабината и вдигна автоматичната си карабина. Зъбите му светнаха като перли на фона на лицето му, когато се ухили добродушно. Миг по-късно Дру Уест, също в маскировъчен костюм и с автоматичен 45-калибрен пистолет в ръка, се промъкна край него и пристъпи встрани от вратата, за да покрие екипажа под друг ъгъл.
— А сега да се държим като приятели и да бъдем разумни — предложи Фелбърг. — Само правете каквото ви кажем и всичко ще бъде наред. Сега включете Н-двадесет и седем на Г-обхвата и останете на двадесет и осем и три мегахерца. Препрограмирайте курса и следвайте радиосигнала докъдето ни отведе, ясно ли е?
30
Редник Салакар от кроаксианската пехота пое дълбоко дъх, изморен от изкачването на хълма, и се закашля, тъй като охладителната му система превключи на обратен ход, за да изхвърли погълнатия прахоляк, вдигнат от войниците пред него. Като мънкаше ругатни и проклинаше праха, пустинята, армията и сякаш безкрайното разстояние до Картогия, той се дръпна встрани и спря да погледне към дългата колона от пехотински и кавалерийски части, огнехвъргачки, бойни колесници и продоволствени коли, които се виеха назад и се губеха от погледа сред заоблените дюни и ниските възвишения на Мераказин. Този път няма мърдане, помисли си той мрачно. Беше имал вземане-даване преди с картогианците в погранични схватки и опитът не го караше да гори от нетърпение и луд ентусиазъм да се срещне отново с тях. О, да, офицерите изглеждаха много самоуверени, както обикновено, и бяха убедени, че с новите оръжия набързо ще видят сметката на Картогия, но Салакар беше слушал такива приказки и преди. Много е лесно да казваш на някого да не се тревожи, когато знаеш, че си яхнал бърз кон и можеш да се измъкнеш, ако нещо се обърка. О, да, наистина лесно им беше да говорят. Но капитанът от кавалерията Хоразорго — според казармената клюка — не бил толкова приказлив, след като преследвал един скрит в засада картогиански отряд и се върнал без цялата си рота и без ръка и око на всичко отгоре. О, не! Това не беше противник, който можеше да позволи набързо да му видят сметката.
Той протегна ръка и попипа студеното твърдо тяло на въведената като ново въоръжение гранатохвъргачка, провесена на гърба му — резултат, както им беше казано, от много пъти по дванадесет сияния труд, извършен тайно от няколко от най-добрите занаятчии и майстори на Кроаксия. О, да, бяха си свършили добре работата; да, изглеждаше доста ефикасна по време на импровизираното обучение, през което набързо бяха преминали, като всичко, както винаги, беше оставено за последната минута, може би от съображения за сигурност, но какво доказваше това? Само че някой е открил как да прави по-добри оръжия. Картогианците също имаха добри занаятчии. Ако кроаксиканците са могли Да направят нещо, защо и картогианците да не могат? Изобщо нямаше причина. В действителност от това, което Салакар беше видял по-рано, имаше голяма вероятност картогианците първи да са го направили. А това офицерите не биха ни казали, помисли си той. О, не, те никога не биха казали на войниците такова нещо.
— Салакар, какво, по дяволите, правиш? — изрева далече зад него гласът на сержант Берголод. — Да не те е хванала сладка дрямка? Влез в строя.
— Майната ти — промърмори Салакар, като намести по-удобно товара си и се върна в колоната на празното място до Моксеф.