Выбрать главу

Вътре във флайъра, кръжащ във въздуха току до облаците дим, носещи се от напалмовите резервоари и експлозивите, хвърлени срещу талоидите, Замбендорф наблюдаваше сцената в едър план. Добре стана, че допуснаха възможността за паника сред падуанците, помисли си той, и решиха да не излагат прибързано на опасност талоидите, които бяха на тяхна страна. Непосредствено под флайъра, от скритите предварително сред осеяните със скали склонове над предполагаемия маршрут през долината фенери, бликаха и трептяха тайнствено две ивици бяла светлина, които прожектираха образи на талоиди върху осветения димен екран.

— Я да видим дали можем да прекратим тая стрелба — обърна се той към Клариса.

— Вариант В? — попита тя.

— Да — една бомба върху ония ледени зъбери и малко фойерверки.

От мястото на втория пилот Абакоян се приготви да пусне друг запис с предварително подготвено послание на Мойсей по мегафоните на флайъра, пригодени сполучливо за висока честота, и по ултразвуковите усилватели, покриващи местността.

— Аййй!

Един от войниците изпусна оръжието си и се изправи, като сочеше с ужас небето над огнената завеса.

— Спуска се един дракон! Навлякохме си гнева на Създателя!

Едно лъскаво, с тънки крайници създание, различно от всичко, което Салакар някога беше виждал, връхлиташе върху тях. Инстинктивно той вдигна хвъргачката и се прицели в него, после осъзна безсмислието на подобно действие и отпусна ръце.

— Ние сме обречени — заскимтя Моксеф до него.

Няколко от намиращите се наблизо пехотинци захвърлиха оръжията си и се втурнаха слепешката да бягат назад по пътя, по който бяха дошли. После над главите им бликна бляскава светлина и се разпръсна виолетово сияние, а едновременно с това от дракона се проточиха лъчи, които с яростен оглушителен трясък сринаха няколко огромни скали, Салакар се сви на кълбо и запуши ушите си… но все още беше жив.

— СПРЕТЕ, ВОЙНИЦИ — прогърмя отново отгоре гласът, който се беше нарекъл Просветителят. — ЗАПОВЕДТА Е: „НЕ УБИВАЙ!“.

Тогава иззад огнената завеса се появи друг, много по-голям дракон, и бавно и величествено започна да кръжи над главите им със струящ от него огън.

— Ангели! — ахна Моксеф, като се изправи и посочи нагоре. — Ангели слизат от небето!

— Виж само как блестят — извика друг войник. — Това наистина е чудо.

От всички страни войниците напускаха прикритията си и заставаха с вперени нагоре погледи. Някои вече бяха захвърлили оръжията си и сключваха ръце пред гърдите си, други падаха на колене. Даже и офицерите стояха застинали, изпълнени със страхопочитание от това, което ставаше. Горе, разперили бели пухкави крила, небесните ангели се рееха плавно след дракона.

— ПРИГОТВЕТЕ СЕ ДА СРЕЩНЕТЕ ПРОСВЕТИТЕЛЯ — прогърмя гласът. — ИДВАМ С ДОБРА ВОЛЯ И НОСЯ МИР ЗА ВСИЧКИ РОБОСЪЩЕСТВА.

В товарния отсек на ландъра на НАСО, прелитащ ниско с минимална скорост, Джо Фелбърг провери за последен път снаряжението на Мойсей, кимна доволно и го заведе пред отворената врата. Мойсей се наведе леко и погледна неспокойно надолу.

— Кажи му, че всичко ще бъде наред, ако отскочи силно напред и брои до пет, преди да дръпне халката — извика Фелбърг на Уест, който стоеше до тях с транслатора. — Виж другите, дето скочиха — добре се справят.

Уест заговори в микрофона, провери излязлото на екрана и апаратът предаде казаното на Мойсей. Мойсей кимна, доверчиво.

— Голяма работа си, приятел — каза Фелбърг.

Той се наведе да запали фойерверките на пода, завързани за снаряжението на Мойсей с жици, достатъчно дълги, за да увиснат на безопасно разстояние под него, после отново се изправи, отстъпи една крачка и потупа робота по главата.

— Давай, старче! — извика той, когато облеченият в бяла роба робот излетя в пространството, следван от пръскащите искри фойерверки.

Прожекторен лъч от флайъра, който кръжеше наблизо, освети фигурата, когато парашутът се отвори, и тя бавно се понесе надолу през плътната атмосфера на Титан.

От войниците се разнесе смаяно ахкане, когато. Учителят най-после се появи, обвит със сияещ ореол и окъпан от лъчи небесна светлина. Салакар не знаеше какво да мисли, но в собственото си съзнание той вече беше стигнал до едно дълбоко убеждение с огромно теологическо значение — да отхвърли веруюто на Просветителя означаваше да се бие срещу картогианците, ако го приеме — няма да се бие.