Ланг разпери леко ръце и остави мисълта си за секунди да увисне във въздуха.
— Ако… ъъъ… ако просто се случи нещо такова да попадне сред оръжията, които доставяме на Хенри, това би било истинска беда за всеки, който реши с ландър да прелети бавно и ниско над града, нали?
Очите на Маси засвяткаха, преди още Ланг да свърши, а брадата му се разтресе от възмущение.
— Какво говориш? Та това е убийство! Не можете… Ланг вдигна ръка да го успокои.
— Хей, не се вълнувай, Джери. Само не се вълнувай. Това го казах хипотетично. Но представи си, ако Замбендорф е убеден, че падуанците наистина имат такива оръжия… Схващаш ли мисълта ми — той е долу с хората си и екипажа на ландъра, който отвлякоха… Какво би направил? Би се върнал и би забравил цялата тая дивотия с отиването в Падуа или би рискувал и би отишъл по дяволите заедно с останалите? Или би направил нещо друго? Как мислиш? За малко настъпи тишина.
— Искаш да правя предсказания ли? — попита предпазливо Маси.
Ланг тръсна глава.
— Не, само мнение. Както каза Чарлс, интересува ни какво мислиш от професионална гледна точка като един от психолозите на мисията. Имаме няколко важни въпроса, който трябва да решим, а малко време, за да го направим. Искаме просто да сме сигурни, че не пропускаме нещо, което би могло да се окаже съществено.
Маси отново се загледа в масата, този път сериозно замислен. Щом търсеха мнението му и държаха на него, може би беше оценил прибързано ситуацията.
— Защо смятате, че Замбендорф ще повярва на подобно нещо? — попита той, като вдигна глава.
— Ще повикаме ландъра по комуникационната мрежа и ще му го кажем — отговори просто Ланг.
— Няма да се обадят — възрази Маси. — Ще откриете местонахождението им.
— Не е сигурно — обади се Жиро. — Биха могли да се обадят чрез релейна станция, спусната някъде по повърхността на Титан, или даже чрез няколко такива станции. Ако решим, можем да засечем местонахождението на станциите, но това няма да ни помогне да открием ландъра.
Маси кимна сдържано, чудеше се какво може да произлезе от това, за което говореха. Сигурно имаше някакъв начин да се използва създадената ситуация, помисли си той. Ланг и другите отдавна трябва да се разбрали истинската цел на НАСО, заради която беше включен в мисията, и не биха допуснали, че впоследствие между него и Замбендорф са възникнали някакви общи интереси. Всички техни планове щяха да бъдат направени въз основа на убеждението — вече погрешно, — че двамата със Замбендорф нямат какво да си кажат. Възможностите бяха интересни. След дълга пауза Ланг каза:
— По всяка вероятност може да му мине през ума, че блъфираме. За човек като Замбендорф това може би е първото нещо, за което ще помисли. От друга страна, международните политически и търговски последици от тази ситуация ще бъдат големи — много големи, както самият Замбендорф твърде добре знае. Кой може да каже какво ще стане, когато теглим чертата. Би ли изложил на риск себе си и останалите? Смята се, че мислиш по същия начин, по който и той, затова НАСО те изпрати тук, нали? Чудесно — искам да знам какво мислиш.
Би ли рискувал Замбендорф? Не, ако не е наясно блъф ли е предупреждението или не — Маси беше сигурен в това. Но сега, разбира се, след невъзможния привидно съюз между Замбендорф и Маси, сключен неотдавна по причини, които директорите от мисията явно бяха неспособни да разберат, Замбендорф нямаше да бъде оставен в неведение по въпроса. Следователно всяко заключение, основано на неговата предполагаема неосведоменост за действителното състояние на нещата по отношение на оръжията на талоидите, щеше да бъде погрешно. Ако Ланг градеше стратегията си върху блъф, Маси имаше възможността да я подкопае из основи.
Маси вдигна поглед и изгледа бавно трите лица от другата страна на масата, които очакваха отговора му.
— Замбендорф може да е мошеник и измамник в известен смисъл и неговата представа за етика може да не съвпада точно с обществения идеал, но в основата си той е справедлив и хуманен. Ако има сериозни съмнения, той няма да рискува.
— Сигурен ли сте? — попита неспокойно Лихърни.
— Не, просто така мисля. За това ме помолихте и това е всичко, което мога да кажа.
— Но вие сте доста уверен — настоя Жиро. Маси се намръщи и за момент сви устни, после изпухтя рязко, и кимна.
— Така е — призна той съвсем искрено. Лихърни премести поглед от Жиро на Ланг, после отново на Жиро й накрая на Маси.