— Тогава, ако никой няма какво да добави, да не ви задържаме повече. Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.
— Аз ви благодаря — каза Маси с половин уста.
Лицето му остана безизразно, като стана да си тръгва, но вътре в себе си той се усмихваше широко.
След като Маси напусна, Лихърни въздъхна дълбоко, отпусна се тежко назад и взе пура от кутията на масата. Провря я под носа си и докато вдъхваше аромата на тютюна, погледна с любопитство Ланг.
— Добре, Каспър — каза той. — Би ли ни казал сега какво означаваше тоя номер?
— Съжалявам за театъра, но не исках да ви кажа най-новото, преди да сме разговаряли с Маси — отговори Ланг. — Реакциите ви трябваше да бъдат искрени.
Той замълча за секунда, хвърли бърз поглед на двамата, после обяви:
— Нашите хора от военното разузнаване са почти убедени, колкото и невероятно да звучи, че Маси и Замбендорф сега работят заедно.
На лицето на Жиро се изписа объркване.
— Но ако това е така и ние изпратим предупреждение на Замбендорф, Маси ще му каже, че е блъф.
— Както се очаква да направи — съгласи се Ланг. Изразът на Жиро стана още по-озадачен.
— Добре… каква е ползата от това? — попита той.
— Ще противоречи на останалата информация, която Замбендорф ще получи по другите два канала, засечени от нас. От този капитан от НАСО — Камбъл — към Телма е текла информация като от решето, откакто сме напуснали Земята, а някои от учените се отнасят със симпатия към хуманните идеи на Замбендорф по отношение на талоидите. Смятам по тия два източника да пробутам на Замбендорф информация, според която блъфът, подхвърлен от Маси, е бил просто за да направим запис как се опитваме да предупредим Замбендорф и по този начин да се освободим от отговорността за неговите действия — и че падуанците наистина разполагат с ракетите.
— Замбендорф няма да знае на кое да вярва — каза Лихърни.
Той замълча за секунда, после замислено поклати глава.
— Всъщност и аз самият не съм сигурен, че знам.
— А аз съм напълно съгласен с мнението на Маси, че Замбендорф няма да рискува, ако има някакви съмнения по отношение на истинското положение — каза Ланг.
Той се изсмя сухо, сложи ръцете си на ръба на масата, готвейки се да стане, и се обърна към Жиро:
— Следващото нещо, което трябва да направим, е да слезем долу за нова среща с Хенри. Той безспорно ще побеснее, когато Джеймс Бонд му каже какво се е случило с нахлуването в Генуа, но ако всичко върви добре и Замбендорф се върне, мисля, че няма да имаме проблеми да убедим Хенри, че това е било само инцидент. След седмица всичко ще бъде в ред.
32
Флайърът се носеше бавно над повърхността на Титан, воден в мрака от предните сканиращи радари, които опипваха с електронните си пръсти релефа и превръщаха очертанията му в поредици от двоични числа, понятни на управляващите полета компютри. От дясната страна на пилотската кабина Ото Абакоян гледаше унесено в тъмнината навън, потънал в собствените си мисли, гъстите му мустаци се бяха превърнали в зееща цепнатина върху лицето, което на бледата светлина на командното табло изглеждаше мъртвешки хлътнало.
Бяха минали повече от двадесет години откакто във Франкфурт хазартните житейски пътища, по които той и Замбендорф вървяха, се бяха пресекли. По онова време Абакоян се занимаваше със спекулации с ценни книжа. Прекалено самоуверен и небрежен, след като в продължение на три месеца лесно беше мамил във френската Ривиера богати вдовици, той не си направи труда да провери достатъчно старателно Замбендорф, преди да му продаде пакет фалшиви акции, а когато посредникът беше арестуван и Абакоян беше принуден да напусне страната, изпреварвайки с часове полицията, той откри, че Замбендорф му е платил с фалшиви пари. Замбендорф беше успял да попадне отново на следите му — и то без особени усилия — не за да му държи нравоучения или да злорадства след дадения на Абакоян урок, а за да се поинтересува от системата му и да направи комплимент на Абакоян за неговия стил. Така започна тяхното съдружничество, а останалите от екипа се бяха появили един след друг през годините при различни обстоятелства.
В годините, прекарани със Замбендорф, той беше попадал на най-невероятни места беше имал вземане-даване с какви ли не хора и се беше забърквал във всевъзможни афери — един китайски индустриалец му беше платил четвърт милион долара, за да влезе във връзка с няколко поколения почитаеми праотци; беше създал екстрасензорна шпионска система за едно западноафриканско правителство; на безбожна цена беше продал информацията от един справочник на италианец, правещ хороскопи; беше търсил стратегически метали в именията на един бразилски земевладелец. А сега, като капак на всичко, бяха попаднали не другаде, а на една от луните на Сатурн, разиграваха спектакъл с един механичен Исус Христос и насаждаха нова религия сред раса на интелигентни роботи. А най-странното беше, че нищо от цялата история не впечатляваше Абакоян като нещо наистина странно. Отдавна беше претръпнал. Нищо, в което се забъркваше Замбендорф, не можеше повече да изглежда странно.