— Зелено едно, зелено две… всички позитивни.
Флайърът заобиколи един невидим планински връх, навлезе в последната права и се спусна в тясната, с отвесни страни долина, където беше скрит ландърът. Долината беше покрита с разхвърляни на всички страни промишлени конструкции, машини и изоставени съоръжения и щеше достатъчно да замъгли всяко радарно отражение към прелитащите спътници, за да останат скрити очертанията на ландъра, който като допълнителна предпазна мярка беше добре покрит с алуминиево фолио и метализирана пластмаса. От мястото не излизаше никаква светлина, а електронните предавания бяха сведени до локални връзки на малка мощност и разпространяващи се ниско над повърхността вълни, насочени към релейните станции за спътникова връзка. Абакоян натисна един бутон и произнесе в микрофона, стърчащ от слушалките на главата му:
— „Хорнет“ до Бигбърд. Виждате ли ни? Край. След няколко секунди се чу гласът на Ханк Фрейзър, офицера за връзка на ландъра:
— Виждаме ви добре, „Хорнет“. Мястото тук е чисто. Как мина?
— Здравей, Ханк. Задачата е изпълнена — отговори Абакоян. — Мойсей вече е на път. Никакви затруднения. Как беше тук?
Флайърът увисна във въздуха, а Клариса бързо погледна данните, излезли на екраните на компютрите. След секунди летателният апарат започна да се спуска вертикално.
— Мисля, че може да имаме проблеми — чу се гласът на Фрейзър. — От кораба се обади Дейв Крукс. Изглежда е подслушал някои от офицерите горе, говорило се е за някакви ракети, доставени на падуанците специално за стрелба по ландъра, ако Замбендорф се опита да направи още някой номер. Крукс не знаеше как да приеме разговора, но явно е бил сериозен и той е реши, че трябва да знаем. С други думи, в крайна сметка Хенри наистина може да разполага с тия оръжия.
В полутъмната пилотска кабина на флайъра Клариса и Абакоян си размениха тревожни погледи.
— Говорили ли са за това с Маси? — измърмори тя със стиснати устни.
Навън бавно изникнаха върховете на ректификационни колони и стоманени пилони, неясни и призрачни при слабата осветеност на Титан. Звукът на двигателите стана още по-пронизителен, а компютрите увеличиха тягата, за да се преодолее силата на инерцията при спускането.
— Карл говори лиза това с Маси? — попита Абакоян.
— Не можа да го открие, но точно сега отново се опитва — отговори Фрейзър.
— Карл още ли мисли, че Ланг блъфира?
— И той не знае какво да мисли.
Флайърът се разклати за последен път върху амортизаторите си и едновременно с това нещо вътре в стомаха на Абакоян също се разклати. Двигателите продължиха да работят на бавни обороти, а компютърните дисплеи превключваха на обичайните подпрограми за проверка след полет.
— Кацнахме — каза Абакоян. — След няколко минути ще сме при вас. Тогава ще говорим. Край.
Клариса се наведе напред да огледа местността пред тях, а след секунди измежду сенките се появи светлина. Фигурата на Джо Фелбърг, облечен със скафандър, с джобно фенерче в ръка и автоматично преносимо оръдие М37, преметнато през рамо, застана пред тях и поведе флайъра от откритото пространство към мястото за паркиране под решетката на покривните подпори на някаква полусрутена сграда. Зад него в мрака се очертаха още фигури — няколко от последователите на Мойсей бяха излезли от намиращия се наблизо лагер на талоидите и бяха дошли да гледат.
— Какво ще кажеш? — попита Абакоян, като посегна към шлема си, когато Клариса изключи двигателите.
— Не знам какво да мисля — каза тя, като изключваше бързо системите. — Не звучи много приятно.
Абакоян разкопча колана си, надигна се от седалката и премина в предната кабина да сложи шлема си. Клариса го последва и двамата излязоха през главния люк. Фелбърг ги чакаше, отвън.
— Как мина полетът?
— Добре — отговори Абакоян. — Мойсей вече е на път към града.
— Жалко, че не можем да го върнем обратно. Може да възникнат проблеми.
— Да, имаш предвид това, което е чул Дейв Крукс. Ханк ни каза.
— Дру е на мнение, че трябва да отменим цялата операция.
— Ами Мойсей? — обади се Клариса със задавен глас. Фелбърг махна с ръка, покрита с тежка ръкавица.
— Ужасно е, но какво можем да направим?
Точно в този момент нещо пробягна крадешком в сянката под едното крило на совалката. Фелбърг запали фенерчето и в лъча попадна сребриста насекомоподобна машина с размерите на кухненски стол, с продълговата изострена глава, тяло, покрито с подвижни застъпващи се плочки и шест тънки сегментирани крайници, която тъкмо протягаше единия от сензорните си израстъци, за да изследва разгънатата амортизаторна система на флайъра. От тъмнината долетя парче метал и отскочи от хълбока на създанието, а след миг двама талоиди се втурнаха към него, като размахваха буйно оръжията си, за да го прогонят. Създанието изчезна, преди още Фелбърг да успее да свали оръдието си. Като продължиха към тъмния силует на ландъра, Фелбърг освети с фенерчето от двете си страни надупчените като решето от куршуми останки от около половин дузина такива машини. На известно разстояние пред тях проблесна друга светлина, от другата страна на ландъра патрулираше Кланси Бейкър.