— Тия грамадански ламаринени бръмбари като че имат слабост към сплавите на НАСО — изсумтя Фелбърг. — Но доста бързо се научиха, че не е съвсем здравословно да се приближават много.
Вътре в ландъра Замбендорф и Дру Уест стояха пред един от екраните в пилотската кабина, а встрани от тях седеше Анди Шварц. От другата страна на пътеката, на мястото на бордния инженер, обърнат с лице към тях, седеше Майк Глауцен. Ханк Фрейзър и Върнън наблюдаваха от вратата, водеща назад към главната кабина.
— Преди няколко, минути успяхме да се свържем с Маси — измърмори Фрейзър, когато Клариса и Абакоян влязоха през входа в средната част на кораба.
— Не знам какво да мисля, Джери — говореше Замбендорф към екрана. — Смяташ ли, че това, което Дейв Крукс е чул, може да е преднамерено изпуснато, за да ни изплаши?
— Кой знае? Възможно е — отговори Маси.
— Но откъде Ланг може да знае, че Крукс ще ни предаде информацията — обади се отзад Глауцен.
— Много просто — каза Замбендорф през рамо. — Той е един от учените, които стояха плътно зад Маси, когато протестираше срещу действията на мисията. Освен това Дейв е специалист по комуникациите.
— Другата възможност е да са ти пробутали лъжлива информация — каза Дру Уест на Маси. — На падуанците може наистина да са им дадени такива ракети. Приказките, че това е блъф, може да се окажат двоен блъф, имащ за цел да ни накара да се самоубедим, че няма никакъв риск.
— Да, това също е възможно — съгласи се Маси.
Съвсем не изглеждаше радостен.
Анди Шварц поклати глава и разпери безпомощно ръце. — Объркан съм — призна той. — Какво е това? Ръководството не иска да направим в Падуа това, което направихме с армията на Хенри, нали така? Щом е така, те искат да повярваме на Ланг независимо дали падуанците притежават ракети или не, нали? Тогава защо ще подвеждат Маси да ни каже, че Ланг блъфира? И в двата случая не виждам смисъла.
Дру Уест прехапа за миг устна, после каза:
— Освен ако не искат да ни видят сметката.
В кабината стана много тихо, всеки се опитваше да убеди себе си, че Уест няма предвид онова, което всички добре знаеха, че има предвид. След пауза Уест продължи:
— Това ще ги отърве завинаги от техния проблем номер едно. Не е необходимо пряко да се замесват хора от Земята, след като падуанците ще са направили необходимото посредством един скроен нещастен случай… А хората на Лихърни ще се хванат за записа като опит да се постъпи цивилизовано и да бъдем предупредени даже и след като сме откраднали ландъра им.
Той вдигна рамене.
— Така че как ще изглеждат нещата после за една следствена комисия? Няколко луди глави решили с незаконно отнет летателен апарат да нахлуят в собствената територия на тежковъоръжени, известни със своята войнственост чужденци, въпреки опитите да бъдат предупредени и били убити — твърдо заключение за смърт при злополука. Всички от ръководството ще бъдат освободени от отговорност. Ще се направят препоръки да се засилят предпазните мерки за недопускане на подобни случаи в бъдеще. И това ще бъде всичко. Случаят е приключен.
Той се отдръпна от екрана и се загледа мрачно в празната седалка на командира. Ханк Фрейзър клатеше ужасено глава.
— Ти се шегуваш! — не вярваше той. — Да не искаш да кажеш, че преднамерено ще ни унищожат? Но ние сме свои хора!… И всичко заради една въшлива роботска религия? Не вярвам. Това е безумие.
— Тази операция може да им донесе милиони, вероятно и милиарди — каза Уест, без да се обръща. — А на всичко отгоре това би могло да бъде преграда за Съветите. При такъв залог кой може да знае какво биха направили?
— Съгласен съм с Дру — обърна се към Замбендорф от вратата на кабината Абакоян.
Сега вече знаеше какво го безпокои — след опита на Маси да организира официален протест Ланг не би му се доверил за подобно нещо. Изтичането на информация е било планирано.
— Те няма да се двоумят — убедено каза Клариса. — Жертвали са и повече хора за едни фъстъци. Зависи от това, доколко някой е решил, че иска фъстъци.
— Прави сте — каза мрачно Анди Шварц.