Отново настъпи потискаща тишина. Замбендорф сложи ръка на челото си, въздъхна дълбоко и уморено и направи две-три крачки към вратата. Нямаше какво повече да се добави. Той се разкъсаше вътрешно, затруднен да вземе решение, но Абакоян, Уест и Клариса, които бяха работили години с него, вече знаеха, че не съществува решение, за да го вземе. Това беше толкова горчиво за него, колкото и необходимостта да прикрие поражението — на всичко отгоре поражение в последния рунд, след като беше печелил всеки от предишните. Той никога не би поискал от тях да рискуват живота си за каквото и да е, не би допуснал и за секунда да изложи на опасност екипажа, даже и да бяха готови да тръгнат доброволно. Единственото, което сега занимаваше Замбендорф, беше как да се оттегли достойно. Екипажът на ландъра също разбираше това и въпреки че му съчувстваха за трудната ситуация, никой от тях не беше особено склонен да помогне да стане по-лесна. В края на краищата да бъдеш отвлечен, за да помогнеш на една справедлива кауза, е едно, а да тръгнеш на чисто самоубийство — съвсем друго. Те стояха мълчаливо и с неудобство отбягваха погледите си.
Тогава Маси внезапно обърна глава и се загледа някъде извън екрана.
— Има някой пред вратата — каза той. — Секунда само, да видя кой е.
Той стана и за няколко секунди изчезна от погледа, после се появи отново и обяви:
— Телма е. Пуснах я да влезе. Казва, че има важни новини.
Замбендорф сви вежди и отиде при екрана. Дру Уест се върна от предната част на кабината и застана до него. На екрана Маси се дръпна встрани, за да направи място на Телма. Тя изглеждаше разтревожена.
— Изпратихте ли вече Мойсей в Падуа? — попита тя без предисловия.
Замбендорф кимна.
— Да, както беше планирано. Защо? Какво се е случило? Телма изпъшка.
— Нищо не можете да направите. Лари Камбъл ми даде копие от списъка на последните оръжейни доставки за Хенри. Там са вписани и тия ракети, Карл. Списъкът включва двадесет и четири „Банши марк форс“, половината с учебни бойни глави, останалите — с истински. Могат да ви смъкнат от единадесет километра височина. Ако тръгнете, няма да постигнете нищо, само ще ви избият. Трябва да се откажете от всичко.
Дълго време никой не помръдна и не се обади. Шварц й Глауцен гледаха в пода, на екрана Телма чакаше пребледняла, а Маси вдървено беше извърнал поглед встрани. Накрая Замбендорф кимна отсечено, обърна се и като замаян тръгна назад между апаратурата. Отпусна се тежко на командирското място и с невиждащи очи се загледа през предното стъкло навън, тялото му се прегърби и раменете му увиснаха, сякаш току-що беше остарял с двадесет години.
Дру Уест пристъпи и застана точно срещу образа на Маси и Телма.
— Мисля, че Карл е наясно — каза им той спокойно. — Вижте, вие направихте всичко, което е по силите ви. Може би е най-добре за известно време да оставите нещата на нас. Ще ви се обадим по-късно, става ли?
Телма искаше да каже още нещо, но Маси я спря, като я докосна по рамото, и кимна с глава.
— Добре, Дру — измърмори той. — Мисля, че си струваше да се опита, а?
Екранът угасна.
Абакоян изгледа едно след друго унилите лица около себе си.
— А Нелсън и друидите? Те всички чакат грандиозното навлизане в Падуа. Какво ще им кажем?
Никой нямаше отговор, нито пък изглеждаше, че се интересува много от това. Най-после Уест се обади:
— Е, може би това е нещо, за което трябва да поговорим.
Другите обърнаха погледи към него, той кимна с глава по посока на вратата. Анди Шварц разбра знака и кимна мълчаливо, стана от мястото си, махна с ръка на Глауцен да направи същото и последва Абакоян, Клариса и останалите в голямата кабина. След него излязоха Глауцен и Уест, като затвориха тихо вратата и оставиха Замбендорф сам и неподвижен да се взира навън в безкрайната нощ на Титан.
33
Френелеч, Върховният духовен глава на Кроаксия, седеше сам в личните си покои в двореца на Върховния свещеник в Пергасос и размишляваше върху последните доклади на шпионите си. Надушваше заговор във въздуха, а фактите показваха, че Ескендером — кралят, е замесен в него.
Ескендером отдавна имаше амбицията да отстрани другите нации от Свещения съюз и да наложи Кроаксия начело на една могъща империя, простираща се до Периферната Бариера, и себе си като неин водач. В подготвителните му планове бяха включени политически интриги и увъртания, целящи да подкопаят позициите на кралете и управниците на съседните държави и да отслабят тяхната власт над собствените им владения. Но в случая с Серетгин единствената дестабилизация, която Ескендером беше предизвикал, беше дала възможност на Клейпур да установи контрол над провинцията Картогия, а създалото се впоследствие положение се беше оказало пречка за по-нататъшното осъществяване на плановете на Ескендером.