Доставените на Кроаксия оръжия от лумианците обаче изведнъж поставиха всичко в нова светлина. Ако съобщенията за убедителните успехи на васкорианците срещу силите на Клейпур бяха точни — което нахлуването в Картогия трябваше отчасти да провери — нашествието щеше да стане бързо и съкрушително и Клейпур повече нямаше да бъде проблем. Тогава Ескендером щеше също така бързо и изненадващо да се насочи срещу другите нации от Съюза, докато все още има предимство, — преди лумианците да успеят да възстановят равновесието, като въоръжат по същия начин и съперниците на Ескендером, каквито без съмнение бяха намеренията им за в бъдеще. От доста време обаче Ескендером проявяваше все по-голяма нетърпимост към традиционното разделение на държавната власт между светските и духовните представители — ако кралят сега разполагаше със сила, способна да изгради империя, която да се простира до края на света, Френелеч не си правеше илюзия, че ще има доброто желание благосклонно да подели тази сила с духовенството и да съдейства за създаването на вселенска църква.
Както Ескендером сигурно вече беше предположил, перспективата за подобен упадък на духовенството щеше да постави Френелеч сред потенциалната опозиция — при това тази част от опозицията, без която Ескендером без съмнение би предпочел да мине, докато се справи с другите нации от Съюза. Следователно най-вероятното обяснение за потайния интерес на Ескендером към един смешен мухльо като Грурк и за изпращането на предания капитан Хоразорго да върне Грурк от Ксерксеон беше, че Ескендером възнамерява да смени Френелеч с една послушна марионетка, поставена от Короната като неин покорен пазител на всичките духовни дела. Доколкото източниците на Френелеч можеха да установят, Хоразорго още не беше се върнал, въпреки че беше закъснял много, даже и според най-умерените преценки. Закъснението му беше обезпокоително, защото предполагаше, че може би става нещо повече от това, което Френелеч знаеше.
Френелеч знаеше, че Ескендером често посещава Горнод, едно безлюдно място в планините източно от Пергасос, където бяха кацнали летящите коли на лумианците, за да се среща с лумианците коварно зад гърба на Френелеч даже когато слугите на Ескендером го уверяваха, че кралят е на друго място. Той знаеше също така от личните си срещи с лумианците в гъстите гори на запад от Пергасос, че Ескендером се опитва да си осигури подкрепата на лумианската магия, за да представи Грурк на населението на Кроаксия като истински чудотворец и проповедник на божията воля. Лумианците бяха признали това. Вярно, те упорито отричаха, че са откликнали на тази молба, но как можеше Френелеч да се осланя на думите на тези, които вече бяха злоупотребили с доверието на Клейпур? Изглежда единственото, което ги интересуваше, беше безумното им желание да опитомят горите и щяха да се отплатят с богатство, власт и покровителство на всяко робосъщество с авторитет и влияние, което е готово да им сътрудничи за постигане на целта. Ескендером командваше кроаксианската армия, но Френелеч контролираше съзнанието на кроаксианския народ. Кое щеше да осигури на лумианците по-качествен доброволен труд — силата или убеждението? И Ескендером, и Френелеч отстояваха през лумианците своите доводи и без съмнение и двамата получаваха в отговор уверения. Но в края на краищата кого щяха да предпочетат лумианците?
Той събра листовете фолио и ги заключи в едно тайно чекмедже на писалището си, после стана и се запъти към предната стая, където секретарят му, архидякон Яскилион, преписваше колони от цифри в една огромна, обкована с плочки счетоводна книга.
— Над осем дузини от дванадесетици по шест крони, получени от налози на разкаяли се и предплата за вечност през миналото сияние, и по-малко от две дузини, платени през дванадесетте сияния за опрощаване на присъдите за Редукционната пещ — каза Яскилион, като се облегна назад и вдигна поглед. — Общ приход дванадесет и половина. Създателят би трябвало да е доволен.
— Тогава нека делата на Създателя да си останат негова лична работа, иначе Ескендером ще започне да го облага с данък — посъветва го Френелеч.
Яскилион изглеждаше шокиран.
— Но да обложиш с данък свещените постъпления е все едно да оспориш преценката на Създателя за Неговите нужди и да се набъркаш в Неговите дела — запротестира той. — Що за светотатство ще бъде, ако кралят направи това!
— Тогава наше свято задължение е да се стараем да не го подлагаме на изкушението — каза Френелеч.