Архидяконът гледа няколко секунди изпитателно лицето му.
— Ни ти не си дошъл, за да си правиш шега с тия неща, виждам. Какво те тормози?
— Лумианците — отговори Френелеч. — Не мога да се доверя на обещанията им, но не мога и да заповядам да обгорят обвивките им с пламък и киселина, за да бъде преценена от инквизицията правдивостта на думите им. А все пак не можем да позволим тая работа да се решава от прищевките на тези чужди нам същества, чиито подбуди и представи за правдата са ни толкова непознати, колкото и отвъдната страна на небето, за която говорят.
Яскилион стана по-сериозен.
— Този въпрос занимаваше и моята мисъл — каза той.
— И какъв отговор даде твоята мисъл? Яскилион замълча, за да събере мислите си.
— Когато един крал стане прекалено силен, тогава обикновено идва време неотменният свещен план на Създателя да бъде усъвършенстван — каза той накрая. — Ще бъде грешка да позволим Картогия да бъде пожертвана точно сега.
— Шансът, който ни дава силата, застанала срещу Ескендером, не е за изпускане, съгласен съм. Но нашето нашествие в Картогия е започнало, армията на Клейпур ще бъде разбита и унищожена. Какво тогава ще спаси Картогия?
— Васкорианците са разположени между нашата армия и Клейпур, а те също разполагат с лумиански оръжия — напомни Яскилион. — Ако те, инструктирани тайно от нас, се съюзят с Картогия, обединените сили може би ще бъдат в състояние да издържат, докато Серетгин се мобилизира срещу Кроаксия.
— Каква помощ могат да окажат ордите на Серетгин срещу дяволиите на лумианците, които объркват даже обучените полкове на Клейпур? — попита с насмешка Френелеч.
— Голяма, ако серетгинците също получат лумиански оръжия — отговори Яскилион.
— Това да не е някаква глупава шега? Не можем да се доверим на управниците на Серетгин и да ги допуснем да участват в диалога ни с лумианците.
— Разбира се, че не.
— Но кой друг ще ги снабди с лумиански оръжия?
— Ние… тайно. А в замяна на това след поражението на Ескендером и отстраняването му благодарността на Серетгин няма ли да доведе до подкрепа на искането ти за даване на върховна власт на църквата в новата държава, в която ще се обединят Кроаксия и Серетгин?
— Ммм… — изведнъж се оживи Френелеч. — А Картогия също, след като Серетгин си възвърне територията, над която има законно право — унесе се той.
— Точно така… А ако по някакъв начин успеем да уредим всички преки контакти с лумианците да ги осъществяваме единствено ние, кралят на Серетгин ще бъде далече по-склонен от Ескендером да се съгласи на разумен компромис при подялбата на властта, каквато и империя да се образува.
Френелеч се усмихна леко.
— Сигурно нашето право да бъдем посредници между една по-висша форма на разум и света на простосмъртните робосъщества ще бъде неоспоримо — промърмори той.
— Точно така.
Френелеч отново заговори делово.
— Но дали Серетгин ще бъде въоръжен и мобилизиран навреме?
— Колко време беше необходимо да се въоръжи и мобилизира Кроаксия?
— Каква причина може да изтъкне кралят на Серетгин пред своите поданици за обръщането на оръжията срещу Кроаксия?
— Да защитят своите братя васкорианци, които Ескендером преследва заради вярата им, като изпраща нелегално войските си в Картогия — подсказа Яскилион.
— Хмм… Призив, който ще звучи още по-убедително, след като васкорианците преминат на страната на Клейпур.
— Точно така. А възгледите на Клейпур за свободата на вероизповеданието са добре известни.
— Клейпур ще приеме ли помощта на васкорианците? — Лумианците го изоставиха, войските му бяха разбити от една паплач заради това, че нямат оръжията, които притежават васкорианците, а сега е заплашено оцеляването на цялата му държава. Ще приеме.
Точно тогава навън се разнесоха бързи стъпки и се чуха приглушените гласове на часовоя пред вратата, който попита за паролата, и на някой, който отговори. На вратата силно се почука.
— Кой хлопа? — извика Френелеч.
— Келесбейн, о, Славни, изпраща ме Кросканор, за да ви известя незабавно за събитията, които стават в града.
— Пусни го да влезе — нареди Френелеч на стражата. Келесбейн влезе и затвори вратата след себе си. Изглеждаше разтревожен.
— Е? — подкани го Френелеч.
— Грурк, Чуващият гласове, отново се появи — изломоти Келесбейн. — Нарича себе си Просветителят, влезе в града на парно магаре и проповядва слова, за които казва, че са на Създателя. Събрало се е сляпо, куцо и сакато и тълпата, която непрекъснато се увеличава, го следва към централния площад, където, според думите му, ще настъпи Великото Откровение и ще стават чудеса.