Яскилион беше скочил разтревожено на крака, лицето му беше напрегнато.
— Какво се е случило? — попита рязко той. — Виждат ли се дракони в небето?
Келесбейн не беше сред малцината, които знаеха какво представляват летателните апарати на лумианците.
— В Пергасос — не. Но Грурк разправя за страховити неща, станали в Мераказин — цялата кроаксианска армия се обявила срещу войната, захвърлила оръжията в пустинята и тръгнала насам да разпространява нова вяра на ненасилие и всеобщо братство.
Френелеч простена вътрешно. Това можеше единствено да означава, че лумианците са решили да подкрепят Ескендером и осъществяваха плана му да представи Грурк за чудотворец.
— Армията също ли е в града? — попита той със слаб глас:
Келесбейн поклати глава.
— Тя още е на осма сияние от портите, ако Грурк говори истината.
— Грурк присъствал ли е на събитията, станали в Мераказин?
— Така твърди.
— Тогава как е дошъл в града толкова време преди войниците?
— Твърди, че бил пренесен от светещи ангели, които пътуват със създания, способни да летят, над небето.
Ясно е като сияние — лумианците са докарали Грурк в Пергасос. Няма никакво съмнение, че те са в съюз с Ескендером.
— Кралят още ли го няма? — обърна се Френелеч към Яскилион.
— Още — отговори Яскилион.
Ескендером беше в Горнод за поредната среща с лумианците. Яскилион не можеше да спомене мястото в присъствието на Келесбейн.
Мисълта на Френелеч трескаво работеше. Възможно ли беше лумианците да се пресметнали Погрешно времето, щом Грурк вече е в Пергасос, а Ескендером още отсъства? Ако беше така, може би той все още можеше да направи нещо, за да им излезе скъпо победата. Според онова, което знаеше за мощта на лумианците, той едва ли можеше да промени крайния изход, ако те са наумили…, но ако трябваше да се оттегли, щеше да се оттегли с борба.
— Събери всички войници от дворцовата стража, които намериш, и ги изпрати на централния площад — нареди той на Яскилион. — Освен това докарай каретата ми до страничния изход и кажи на началника на охраната, че минава на мое пряко подчинение.
Той се върна във вътрешното помещение, за да вземе пелерината си.
— Какво смяташ да правиш? — извика след него Яскилион.
— Подозирам, че тия „чудотворци“, дето стоят зад Грурк, още не са готови и може да позакъснеят — отвърна гласът на Френелеч. — Ако това излезе вярно, страхувам се, че това ще бъде последното му представление.
Тълпата изпълни централния площад и започна да се разлива по съседните улици, мълвата беше обиколила града и народът продължаваше да приижда. Търговията спря, сергиджиите покриха стоката си, хем да я запазят, хем да не си отвличат вниманието от това, което ставаше. Приковал погледите на всички, Просветителят, изкачил се на стъпалата на ораторската трибуна, издигната в средата на площада, държеше над главата си ледена плоча и със звънтящ от разпаленост и убедителност глас говореше:
— Аз изкачих планината и видях ангелите. Летях в небесата и видях как преследвачите бяха покръстени. Видях как по Негова заповед войските се разпадаха, защото тук е написано: „Не убивай“.
— Чуйте Словото, донесено от Просветителя! — извика един от последователите му.
— Слава на Просветителя!
— Няма да убиваме!
— Който не се подчини, в пъкъла на робите да отиде!
— Не! — прогърмя гласът на Просветителя по площада. Казвам ви, че отсега нататък никое робосъщество няма да бъде роб на друго, защото заповедта на Създателя гласи: „Ти и твоят съсед сте равни“. Не трябва да скланяте глава и подгъвате колене пред никой, който обяви, че сте по-низши от него, или смята, че трябва да получава плодовете на вашия труд заради положението си.
— Как тогава да приемем картогианците, Учителю? — попита друг.
— Приемете ги така, както вече ги приеха войниците на Кроаксия, техни доскорошни смъртни врагове — като другари и братя. Никога вече едно робосъщество няма да убива друго робосъщество, а всички ще работят заедно, за да постигнат мъдростта и прозрението, които ще ги направят достойни да се издигнат в небесата и да полетят с ангелите, появили се над Мераказин.
— Какво говориш, Учителю, мигар и ние ще полетим?
— Да! Да! Всички, които вярват в Неговото слово, ще полетят със светещите ангели, точно както аз летях с тях. Обещавам ви това.
Просветителят долавяше настроението на тълпата, желанието й да вярва, да иска да бъде така. Очите му горяха, кожата му блестеше на ярката светлина, лицето му излъчваше екстаза, който той чувстваше като дадена му от Създателя сила, бушуваща във всеки чип и канал на цялото му същество. Той протегна ръце и застана с развята над тълпата пелерина, а тълпата изрева, вълните на възторга се понесоха по площада и се разбиха в околните стени подобно на метановите талази, сгромолясващи се по време на буря върху ледените рифове на брега на океана.