— Всички са равни. Няма да бъдем роби!
— Ще се трудим заедно с нашите съседи! Няма да убиваме!
— Кога ще видим ангелите?
Емоциите на тълпата достигнаха до върха си. Просветителят почувства, че е дошъл решителният момент.
— Аз ще призова ангелите и тогава всяко робосъщество ще разбере, че говоря истината — каза им той.
Това надминаваше всичко, което някой мистик им бе предлагал досега.
— Покажи ни ангелите! — закрещяха всички. — Повикай, ангелите.
— Искате да направя чудо, за да повярвате, че говоря истината?
— Направи някакво чудо! Тогава ще повярваме! — ТОГАВА ВИЖТЕ НЕГОВАТА СИЛА! — прогърмя Просветителят, извади със замах от торбата молитвената си кутия и я вдигна високо над главата си.
Целият площад се разтресе от викове на удивление, после притихна в очакване. Просветителят натисна светещия бутон и като протегна нагоре ръка с изпънат пръст, отметна назад глава.
— В ИМЕТО НА СЪЗДАТЕЛЯ ЗАПОВЯДВАМ НА НЕБЕСАТА — ОТВОРЕТЕ СЕ И ПОКАЖЕТЕ СВОИТЕ ЧУДЕСА!
Всички на площада извърнаха глави нагоре и се взряха в небесата. Някои от присъстващите пищяха. Просветителят продължаваше спокойно да стои и да чака, вдигнал ръка към небето. Тълпата виждаше как в очите му гори неудържима воля и чувстваше космичната сила, струяща от изпънатия му пръст. Мигът беше съкрушаващ, ужасяващ, завладяващ. Сега те бяха неотделима част от него и бяха повлечени безпомощни от прилива на вълнение, омая, чувство и страст. Те гледаха и чакаха. Виеха. Крещяха.
А после целият площад открай докрай внезапно потъна в тишина, така както допреди миг бушуваше от възбуда. Изглежда всички изведнъж бяха забелязали, че нищо не се случва. Всички сведоха глави и започнаха да се споглеждат насмешливо. Образът на Просветителя се изпари и всичко, което остана на мястото, където стоеше той, беше един глуповат на вид мистик, вдигнал във въздуха някакво странно растение. Той спусна ръката си и неистово започна да мушка с пръст растението, все още взрян нагоре с умолителен израз на лицето. Поклати невярващо глава и отново опита.
— Е? — обади се отнякъде глас.
— Той просто е един измамник — промърмори друг с възмущение.
— Лъгал ни е. Мошеник.
— Не говори от името на никакъв Създател.
— Богохулник! — извика друг, още по-сърдит глас.
— Къде са твоите ангели, о, Просветителю? — обади се някой подигравателно.
— Те са тук сред нас, нали всички същества са равни — отговори му глас, а друг се изсмя.
От всички страни се разнесе смях. Голяма черна топка грес излетя от тълпата и се размаза по пелерината на Просветителя. Последва я почти разбита горивна клетка, после буца органично лепило, взета от една сергия, и само за секунди Просветителят беше смъкнат от стъпалата, а въздухът се изпълни с дюдюкания и подигравателни крясъци.
— Ето, дай това на твоите ангели!
— Клейпур ли те изпрати да се подиграваш с войниците на Кроаксия?
— Картогиански агент! Шпионин!
— Защо не те спасят твоите ангели?
— Ще повярвам, като видя нашите войници пред градските порти.
— Да, и да викат, че картогианците са техни братя!
— Богохулник! Нечестивец! Довършете го!
Отзад се разнесоха тежки маршируващи стъпки и тълпата се раздели, за да направи път на отряда от дворцовата стража, воден от един майор с шарфа на елитната охрана на Френелеч. Външните редици се разгънаха, за да образуват кордон пред тълпата, а останалите последваха майора към мястото, където стоеше Просветителят — омазан, раздърпан и със слисано лице.
— Арестуван си по обвинение в богохулство, ерес, подстрекателство към бунт, подмолна дейност и държавна измяна — обяви майорът.
Той се обърна към капитана, който стоеше начело на войниците.
— Хвани го!
Разнесе се сърдито мърморене, което прерасна в рев, докато изблъскваха из тълпата Просветителя, твърде зашеметен, за да чуе каквото и да е. В края на улицата, която водеше за площада откъм Свещения дворец, той изведнъж се намери лице в лице с Френелеч, който наблюдаваше през прозорчето на каретата си. Върховният духовник поклати укорително глава.
— Тц, тц, тц! На теб наистина ти трябва повече време, за да разбереш кое как е — каза той. — А сега Ще трябва да те хвърлим в казана с киселина, за да докажем на всички, че моят Създател е по-могъщ от твоя. В известен смисъл това е, доста жалко, защото вярвам, че ти беше искрен. Това просто показва, приятелю мой, че не трябва да се доверяваш на всеки срещнат ангел.