Той кимна на началника на стражата и Просветителят беше отведен.
— Мисля… — обади се Яскилион от съседната на Френелеч седалка.
Върховният духовник извърна с любопитство глава от прозорчето.
— О, така ли? Какво?
— Може би сме прекалено песимистични по отношение на предразположението на лумианците. Този мистик явно е бил измамен и предаден. Не би ли могъл фактът, че лумианците хвърлиха в ръцете ни онзи, когото Ескендером смяташе да постави на твоето място, да се тълкува като знак за тяхното решение? Предишните ни заключения могат да се окажат погрешни.
— Примамлива идея — съгласи се Френелеч. — Ще проверим това… Но нека първо се възползваме от благоприятната възможност, която ни предлага отсъствието на Ескендером, за да сложим край на всички по-нататъшни проблеми, свързани с неговия план. Веднага щом се върнем в двореца, повикай прокурора Рекашоба и веднъж завинаги да се отървем от тоя „просветител“, докато все още можем да го направим, без да ни се бърка някой.
В ландъра, скрит между отвесните страни на долината северно от Падуа, индикаторната лампичка на конзолата на офицера за връзка беше престанала да мига. Първо беше примигнала веднъж. После, след пауза от няколко секунди, беше започнала да светва и угасва като обезумяла, сякаш предаваше с писък отчаянието на робота, натискащ бутона за връзка само на двеста мили от тях. След това отново настъпят пауза, последвана от две-три кратки проблясвания. После — нищо.
Ханк Фрейзър протегна ръка и изключи пулта. — Мисля, че това беше всичко — каза той с глух глас. Никой не каза дума. След дълго мълчание Замбендорф стана от мястото си и тръгна бавно към главната кабина.
34
Даниъл Лихърни говореше от един от екраните в задната комуникационна кабина на ландъра, кацнал в разположената в гола, покрита с лед долина сред хълмовете източно от база Падуа.
— Надявам се, че не се обаждам в неудобен момент, Каспър, но има добри новини, които искам да ти съобщя лично.
— Не, всичко е наред — каза Ланг, застанал пред конзолата в скафандър без шлем. — Така или иначе трябваше да спрем за по едно кафе. Какви са новините?
— Последните от разузнавателната апаратура над Падуа — месията на Замбендорф преди два часа се появи в центъра на града.
— Преди два часа!
— Да, тук имахме малки комуникационни затруднения. Съобщението беше потънало някъде по пътя към мен. Обаждам ти се веднага щом научих.
Ланг кимна.
— Добре. И така… какво се е случило?
— Той събра една огромна тълпа, но нямаше никакви чудеса.
— Замбендорф не се появи?
— Ъхъ.
— И?
— Пълен провал — по-добре, отколкото очаквахме. Дойдоха войници и отведоха месията. Мисля, че основният ни проблем вече е решен.
Ланг започна да се хили, като осъзна казаното.
— Да… да, надявам се, че е така, Дан. Е, какво ще кажеш? Предполагам, че Замбендорф се е хванал на историята с ракетите, а?
— Така изглежда. Сега мога да ти кажа, Каспър, мислех, че нищо няма да стане, но ти свалям шапка — изработи ги всичките. Май ще трябва да махнем Джери Маси и да те направим теб психолог.
— Още не са си платили достатъчно — каза Ланг. Лихърни се ухили, после отново стана сериозен.
— Как вървят нещата с Хенри?
— Почти както очаквахме — отговори Ланг. — Още е раздразнен поради осуетеното нападение, но мисля, че сега вече няма да ни е трудно да оправим нещата. Както ти казах, след седмица всичко ще отиде на мястото си.
— Добре, надявам се, че така ще стане. Ами тогава да те оставя да си гледаш работата. Съжалявам, че те прекъснах, но както ти казах, просто исках да ти предам новината лично, особено след това забавяне.
— Няма нищо, Дан, благодаря ти. Ще ти се обадя по-късно.
Вътре в кухината на лумианската летяща карета Ескендером направи нервно няколко крачки към огромната отворена врата и се спря за момент, като гледаше намръщено другите две карети и временните убежища на лумианците, сгушени едно до друго на фона на голите хълмове и скали. После се обърна и отиде до Морморел, кралския съветник, който стоеше малко встрани от масата, където от двете страни на говорещото лумианско растение седяха генерал Стрейфоч и тримата лумианци.
— Цялата ни армия, разоръжена и победена без борба… дрънка глупости, че картогианците са им братя и се връща в Кроаксия? — гневеше се Ескендером. — Що за тъпаци са тия чужденци? Две сияния ни обещават непобедимост, а ни направиха по-неспособни, отколкото Клейпур би могъл да си представи и в най-смелите си мечти. Да не са в съюз с Картогия, или пък са толкова некомпетентни, че единственото им чудо е, че летящите им конструкции изобщо успяват да излетят? От измамници ли съм предаден или глупаци ме погубват?