— Изглежда, че да се очаква единство в целите между всички лумианци е толкова погрешно, колкото и при робосъществата — отвърна Морморел. — Армията ни беше провалена от банда лумиански престъпници, чиито действия не са били разрешени от лумианския крал. Те са се скрили и сега ги търсят.
— Една нищо и никаква банда престъпници да всее смут сред цяла армия? Тия чужденци не са ли в състояние да поддържат дисциплина сред собствената си раса?
— Може би техните престъпници имат достъп до същите сили, до които и занаятчиите им — предположи Морморел.
Ескендером изсумтя, направи няколко крачки, после отново се върна.
— Разбра ли се нещо за самоличността на тоя така наречен чудотворец, когото са използвали? — попита той. — Има ли някакви известия за това?
— Засега не — призна Морморел. — Но изглежда е докаран от Картогия, имаме донесение, че подобни неща са се случили с васкорианците.
— Сега вече истината започва да излиза наяве — каза мрачно Ескендером. — Кроаксия не се е ползвала с някакво специално отношение, както ни накараха да повярваме. Докато една фракция от лумианците ни подпомага нас, друга подкрепя Клейпур. Какъв резултат може да има това освен гибелта на двете държави? Това ли е целта на стратегията, която тия непонятни лумианци осъществяват? Ако е така, би трябвало да обединим срещу тях всички нации на Робия и поне да загинем с чест.
— Мисля, че не — каза Морморел. — Аз им вярвам, като казват, че това, което се е случило в Мераказин, за тях е такава изненада, каквато и за нас. Мисля, че трябва да им се доверим.
— Аз също — обади се генерал Стрейфоч от масата. — Не можем да рискуваме да останем без лумиански_оръжия при положение, че съществува възможност Клейпур да се сдобие с тях. Да се надяваме, че Морморел е прав и да се доверим на лумианците.
Ескендером се намръщи и отново отиде до вратата на кухината. Не знаеше на кого да вярва и какво да прави в това положение. Клейпур се беше доверил на лумианците, а щом усетиха, че е по-изгодно, те го изоставиха и започнаха преговори с Кроаксия — поне така бяха казали на Ескендером. А сега, когато фактът, че през цялото време някои лумианци са продължавали да преговарят с Клейпур, не можеше повече да се скрие, „официалните“ лумианци го убеждаваха, че тия, които са във връзка с Клейпур, не са нищо повече от банда престъпници, за които никой нищо не е знаел. Но лумианците имаха очи навсякъде и знаеха всичко. Така че дали просто не му бяха отвличали вниманието, докато техният крал преговаря с Клейпур, и дали не го бяха подвели преднамерено да започне нашествието, за да може армията му да бъде примамена в Мераказин и унищожена?
Другата възможност, която Ескендером трябваше да има предвид, беше, че главният виновник за всичко това изобщо не е Клейпур, а Френелеч, който, както Ескендером знаеше от шпионите си, се среща тайно и заговорничи с лумианците в горите на запад от Пергасос. Френелеч нямаше никаква изгода да позволи й на Клейпур, и на Ескендером да станат твърде силни, като единият нанесе съкрушителен удар на другия. Мотивите му биха съответствали и на първоначалното му одобрение на решението да бъде нападната Картогия, като по този начин поддържа напрежение между двамата управници — и на интригите му впоследствие, с които е целял да обезвреди кроаксианската армия, за да не успее да изпълни задачата.
Но какво може да е предложил Френелеч на лумианците в замяна за тяхната помощ? Вероятно само възможността, която неговият пост му дава — да убеди робонаселението да опитоми горите — явно единствената цел на лумианците. Все пак, помисли си Ескендером, сигурно лумианският крал е оня, дето иска горите да бъдат опитомени, не тия набедени престъпници, което отново го доведе до заключението, че никаква банда престъпници не съществува и че лумианците, подкрепящи неговия съперник — в случая Френелеч, фактически са официалните представители на лумианския крал.
Както и да беше, мислеше Ескендером — независимо дали „Просветителят“ е продукт от съглашателството на лумианците с Клейпур или с Френелеч — чужденците бяха решили да го премахнат. Той не знаеше защо беше се съгласил с всичко, което бяха поискали. Ако пък е бил подложен на проверка за надеждност и се е провалил, присъдата беше несправедлива, защото как може да се очаква робосъществата да съблюдават сложните правила за поведение на един далечен, непонятен, чужд свят, който никое от тях никога не беше виждало?