На импровизираната заседателна маса в отвореното товарно отделение на ландъра Шарън Бийти, операторката на транслатора от персонала на Лейън Кийхоу, използваше паузата да подреди компютърните записки, водени до момента, в който Ланг се беше извинил и беше отишъл във вътрешността на кораба да разговаря с Лихърни. През последните няколко часа от разговорите с талоидите беше научила, че Хенри е бесен от това, че армията му е променила убежденията си и се връща към Падуа вместо да нахлуе в Генуа, а Жиро отхвърля всякаква официална отговорност и обвинява Замбендорф и хората му, които по една или друга причина се криеха някъде на Титан в един отвлечен ландър.
Шарън така и не разбра защо е трябвало Замбендорф да бъде включен в мисията и намираше за обезпокоително това, че толкова много хора, на вид интелигентни и разумни, могат да имат време или склонност да приемат сериозно циркаджийските му номера. След като беше изминала един милиард мили до Сатурн с най-големия космически кораб, построен някога, и беше споделила вълнението на своите колеги учени от зашеметяващите открития на Титан, тя имаше много по-интересни неща да върши, отколкото да се занимава с тревогите на Джеролд Маси за социологическите последици от изпълнението на задачите на мисията или с опитите на Дейв Крукс да я привлече към политическа дейност. Беше й дошло до гуша от каузи и акции, докато учеше в колежа, и беше прахосала прекалено много време и енергия за това. Сега беше погълната от много по-сериозни неща. Ако повече хора можеха само да почувстват това, всички замбендорфовци отдавна щяха да са извън играта.
— Маями Бийч — говореше Зелцман на Жиро на локалната честота. — Само си представи, Чарлс — течна вода, цялата синя, истинско, кръгло; златно слънце, палми и сто градуса на сянка, без скафандър. Какво би дал за това?
— Хм, звучи чудесно — отговори гласът на Жиро. — Но ако нямаш нищо против, Конрад, мисля, че бих си избрал Кан или Сен Тропе.
— А, добре. Какво значение има? От това разстояние така или иначе е все едно.
— Как смяташ, че биха погледнали талоидите на това?
— Никак. Знаеш ли, че някои техни части са от твърд живак? Биха се стопили и в хладилника ти.
— Не, не знаех. Наистина ли? Изумително! Внезапно в разговора им се намеси гласът на Ланг.
— Чарлс, Каспър е. Аз съм до люка на предното отделение, ще се върна след секунди. Нещо ново?
— Не. И ние решихме да прекъснем за малко — отговори Жиро. — Какво искаше Дан?
Люкът в предната част на отделението се отвори и се появи Ланг. Даже в неудобния костюм походката му беше енергична и уверена, докато се приближаваше към масата. В същото време Хенри, който стоеше на товарния вход и зяпаше навън в нещо, което само талоидите можеха да видят в тъмнината, се отдръпна и се върна при групата.
— Свършено е със Замбендорф — обяви Ланг. — Неговият месия преди два часа е арестуван в Падуа. Замбендорф така и не се е появил.
Той се ухили през прозорчето на шлема си.
— Може би се е случило нещо, което изведнъж го е накарало да изпита страх от летенето.
— Е, това е направо страхотно, Каспър! — каза възторжено Зелцман. — Значи наистина успя, а?
— Моите поздравления! — Жиро изглеждаше доволен. — Значи Замбендорф клъвна въдицата.
— Така изглежда — съгласи се Ланг, като се отпусна тежко на седалката, на която седеше преди това. — Да съобщим новината на Хенри и на останалите. Това би улеснило всичко.
— Готова ли си да продължим, Шарън? — попита Жиро, като я погледна през прозорчето на шлема си.
— Готова съм.
Тя кимна и изчисти екрана на транслатора. Явно за другите новината на Ланг означаваше нещо, което тя не разбираше. Може би точно затова бяха повикали нея. Е, много важно.
— Нека да продължим, моля — каза Жиро, като включи предавателния си извод във входния канал на транслатора. Шарън провери интерпретацията на екрана и апаратурата предаде талоидския еквивалент със съответната честота и скорост. Талоидите заеха предишните си места, Хенри — в средата. Жиро кимна на Ланг да започва.
— Моите извинения за това, че трябваше да изляза — каза Ланг. — Бях повикан, защото има една много важна новина.
Той направи пауза, докато Шарън провери превръщането на фразите му в талоидски еквиваленти. Макиавели, който изглежда беше главният съветник на Хенри на всички преговори, с жест показа, че талоидите са разбрали. Ланг продължи:
— Претендентът, когото търсите, е открит. Доведохме го в града и го предадохме в ръцете на вашите власти, за да бъде съден по талоидските закони.