Той отново замълча, докато Шарън преструктурира думите му в по-кратки изречения.
— Нашите престъпници все още не са открити. Когато ги открием, те ще бъдат откарани в нашия град отвъд небето и ще бъдат съдени по нашите закони. Така че талоидското правосъдие ще каже думата си, а нашето — своята. Надяваме се, че тези действия ще бъдат приети като доказателство за нашата добра воля.
— Те са го открили! — възкликна Стрейфоч, като слушаше сподавения изговор на лумианското растение. — Открили са Просветителя, който изигра нашите войници.
— Преди да изтече сиянието, ще бъдем свидетели на публична екзекуция — обеща със зловещ тон Ескендером.
— Той се е предал, без да оказва съпротива на нашите власти — отбеляза Морморел. — Може би прибързано сме съдили за тези чужденци, защото такива деяния, за каквито те споменаха, представляват най-необичайна форма на предателство.
В очите на Ескендером изведнъж проблясва нова надежда. Щом лумианският крал е предал самозванеца на властите в Пергасос, тогава може би поведението на кроаксиканската армия наистина е дело на лумианските престъпници. Ако е така, с кого бяха в съюз те — с Клейпур или с Френелеч?
— Как е бил приет самозванецът в града?
В негово отсъствие с държавните работи, се занимаваше Френелеч. Морморел натисна бутона, за да се включи в лумианското растение, и повтори въпроса. След кратка размяна на въпроси и отговори растението предаде, че доколкото лумианските очи в небето са успели да видят, самозванецът е бил арестуван.
— Това не показва ли, че виновникът не е Френелеч? — обърна се Ескендером съм Морморел. — Той едва ли би посрещнал по тоя начин собствения си агент.
Няколко секунди Морморел обмисляше предположението.
— Агент, който никога вече не може да бъде използван — изтъкна той. — Твърде просто може би, ако една такава жертва би доказала невинността на Френелеч в очите на Кроаксия.
— Хм.
Ескендером изглеждаше разочарован.
— Значи отношението към тоя самозванец няма да ни подскаже нищо да съучастничеството на Френелеч или за невинността му.
— Не е сигурно — съгласи се Морморел. Ескендером се навъси, после гневно удари с длан по масата.
— Тогава Създателят ми е свидетел, че ще сваря главата на тоя Просветител в киселина! Нека и Френелеч, и Клейпур да бъдат предупредени за това, все едно кой от двамата стои зад него… и всеки, който би помислил да се съюзява с лумианските престъпници, за да отхвърли короната на Кроаксия.
— Моля за внимание. Полковник Уолис търси посланика Жиро — разнесе се в шлемовете на земните представители.
— Да, полковник — обади се Жиро.
— Предният пост в периметър три е задържал конник талоид, който твърди, че е познат на нашите гости. В списъка ни е записан като Джеймс Бонд. Моля за потвърждение на самоличността му и за вашите инструкции, сър.
— Секунда само, полковник — каза Жиро и се обърна към Зелцман. — Чу ли, Конрад? Предай, моля те, известието на Макиавели.
Зелцман предаде на транслатора, а транслаторът предаде на талоидите. Полковник Уолис пусна образа на новодошлия на комуникационния екран на портативния компютър до транслатора и Хенри потвърди, че талоидът е познат и свой. Жиро нареди на Уолис да пусне Бонд.
След няколко минути Скерилиан беше въведен в кухината от двама лумиански войници. Изглеждаше така, сякаш беше яздил без почивка по целия цът от Пергасос, където, съобщи той на Ескендером и другите, Просветителят се е появил и е бил арестуван от дворцовата стража на Френелеч.
— Това вече го знаем от лумианците — каза Ескендером. — Но кой е той? Можеш ли това да ни кажеш?
— Да, Ваше Величество, той не е непознат за града — отговори Скерилиан. — Не е друг, а твоят избраник Грурк, братът на Тирг, който напусна Кроаксия, за да служи на светския помощник на Черния господар — твоя враг Клейпур.
— Той?! — изрева Ескендером и скочи на крака. — Чуващият гласове, когото смятах да настаня в двореца на Френелеч? Той се е върнал от Картогия като помагач на Клейпур? Той е този, който е насочил магията на лумианците срещу моята армия?
— Същият, Ваше Величество — отговори Скерилиан.
Ескендером ритна настрана стола, на който седеше, и закрачи назад-назад, като през цялото време яростно удряше с юмрук по дланта си и крещеше:
— Предател! Измамник! Такава ли е благодарността, която заслужавам? Това ли е отплатата за моето великодушие? Ааа! Блатар! Ръждата да го тръшне! Редукционната пещ да го погълне! Ще му топя бавно обвивката и ще му окисля очите! Ще го обеся в гората на дърветата с високо напрежение! Ще го сваря в киселина! Морморел, намери слугите и ги накарай веднага да доведат конете ни. Истински спектакъл ще направя за жителите на Пергасос, преди още да е изтекло сиянието!