— Така, и какво ще кажеш? — попита Брейди. Конлън разпери ръце и сви рамене.
— Казах ти, аз съм учен. Науката няма какво да каже. Това не е научен въпрос.
— Как можеш да говориш така, Уолт? — невярващо произнесе Брейди. — Става дума за космоса и изследването на космоса, за извънземен живот… Как можеш да кажеш, че не е научно?
— Това, което прави една теория научна, е начинът, по който тя е изградена логически. Не съдържанието й. Едно от условията, на които трябва да отговаря една теория, за да е научна, е да може да бъде оспорвана — трябва да има някакъв начин да се провери дали не е погрешна. Никога не можеш да докажеш абсолютно, че дадена теория е вярна. Ако разполагаш с теория, която твърди: „Някои НЛО може да са чужди космически кораби“, тогава ще се съглася с теб — някои може да са. Няма начин да докажа, че е погрешна. Това е всичко, което мога да кажа, това е всичко, което науката казва. Това не е теория, която може да бъде оспорвана. Разбираш ли ме?
Брейди клатеше неодобрително глава…
— Не мога да го приема. Трябва да има някакъв начин науката да оцени въпроса, някакъв начин да проучи поне част от него.
— Има. Обърни логиката и се позови на теорията, която аз предлагам: „Нито един НЛО не е чужд космически кораб“. Е, тази теория може да бъде оспорена много просто и убедително, но не от нещо, предложено до този момент като доказателство.
— А астрономите, които са я подкрепили публично? — упорстваше Брейди.
— Кои астрономи?
— Е, не мога веднага да си спомня имената им, но тези, за които четем.
— Пфу! — изду бузи Конлън. — Имаш предвид хора като Яницки?
— Е, да, той е единият.
— Той беше учен — затворен цял ден в една лаборатория, никой никога не беше чувал за него. Сега е знаменитост. Някои правят всичко, за да ги признаят. Колко други като него можеш да посочиш? Броят се на пръсти, а в страна като тази това е най-малкото, което може да очакваш. Това не означава нищо, Ал. По-малко от два процента от професионалните американски астрономи дори считат, че въпросът представлява интерес. Това наистина означава нещо.
След кратко мълчание Конлън добави:
— Във всеки случай да се търси мнението на астрономите по този проблем е нелепо. — Те не са компетентни.
— Какво?! — възкликна Брейди.
— Какво знаят астрономите за НЛО? — попита Конлън. Брейди безпомощно вдигна ръце.
— Ами… какво да ти кажа? Те са в небето, така ли е? Е, предполага се, че астрономите разбират от неща, които са в небето.
— Какви неща в небето?
— Какви неща? Тези, за които хората казват, че виждат.
— Точно така!
Конлън се облегна назад и разпери ръце в израз на задоволство.
— Нещата, за които хората казват, че виждат! Всички доказателства се свеждат до показанията на очевидците. Как може един астроном да прецени тези показания? Колко пъти в цялата му кариера му се е налагало да разбере дали един очевидец вярва на собствения си разказ, или да реши дали очевидецът е видял това, което мисли, че е видял и дали то е това, което смята, че е било. Разбираш ли какво имам предвид? Астрономът не е подходящ. Необходим е един добър адвокат или полицейски детектив, само дето всички те си имат други занимания, вместо да се мъчат с издирване на НЛО.
— Но съгласи се, че един астроном не е просто някакъв манекен — каза Брейди.
— Ако това е всичко, от което имаш нужда, защо не попиташ някой сърдечен хирург или играч на покер? Конлън поклати глава.
— Да си специалист в дадена област не означава, че мнението ти по въпроси, по които не си компетентен, има по-голяма стойност от това на останалите. Но всички твърде често смятат, че са непогрешими за всичко и хората им вярват. Това можеш да го видиш навсякъде — политикономисти, които мислят, че знаят за термоядрения синтез повече, отколкото ядрените инженери, адвокати, които се опитват да определят кое е живо и кое не, физици — носители на Нобелова награда, завладени от обикновените фокуснически трикове на така наречените медиуми. Какво разбира един физик от мошеничества и измама? Кварките и фотоните не лъжат. Имаме магьосници и фокусници, които са специалисти в измамата и в изкуството да баламосват хората — това им е занаятът. Но кой изобщо смята да ги пита?
Докато Конлън говореше, тонът му поомекна и Брейди започна да схваща посланието, което се опитваше да предаде: дали Брейди е съгласен с него за НЛО или не, Конлън и хората от Програмата за планетарни изследвания си имаха по-важна работа от това да се бъркат във взаимоотношенията им с такива като сенатора Корнинг. Това засягаше отдела на Брейди. А начинът, по който Конлън започна да се върти на стола, говореше, че времето, което се беше подготвил да загуби, за да предаде посланието, изтича.